БРАВО, ТРИ ПЪТИ БРАВО
Две писма на Янко Добрев до Иван Енчев
1.
Иван Енчев. „Хоро сред пламъци”. Документална повест. Издателство „Народна младеж”, С., 1984. Редактор Борчо Обретенов. Художник Цветан Динков
ПРИВЕТ, БЕЛЕТРИСТЕ,
Взех книгата ти „Хоро сред пламъци” от бай Минчо. Хората от Харманли са доволни от документалната ти повест и това е много радостно. Навярно ще те викат да я обсъждат на не едно място. Предлагам най-напред в клуба на бойците против фашизма, от там - в гимназията, в която са били твоите герои ученици, и от там - в останалите предприятия, патрони на които са твоите герои, а те не са малко.
Хората още не са прочели книгата, защото не излезе по книжарниците. Но оня, който макар и случайно я вземе, няма начин да не я прочете. Аз се събудих в три часа през нощта и до седем часа сутринта я прочетох. Накрая съм плакал, както само от моите и на Шолохови творби мога да плача.
Изненадан съм още повече, че познавам всичките ти герои, и ако ти беше споделил с мене, още поне десет страници щеше да напишеш… На Тарабановия бент аз участвах в боя, но ти много бегло си го предал, но не си виновен, някога ще ти го разкажа с имената и най-вече как се разрази битката… На Бента вечерта ни посрещна полицията. Но това не е важно, важното е, че аз, който всичко знам, ти си го предал като че ли си бил с мене живял с тези хора, а ти тогава още не си бил роден.
Много хора ще ти завидят на книгата и на таланта ти.
Ти знаеш, че аз освен моята белетристика, друга рядко харесвам… Ти да ме разплачеш, това е голяма работа…
Има много вече да си говорим с тебе за твоята повест и ми се струва, че тя ще претърпи и второ издание. Ще я разшириш и ще я направиш до 200 страници. И не някой друг, а пак издателство „Народна младеж” ще я преиздаде. Не се смей, ще видиш какво ще стане.
Край, за мене сега ти си белетристът в Хасково, друг няма.
Завършвам, без да съм ти казал всичко, особеното го запазвам за при личната ни среща. Много, много се радвам на успеха ти, братко! Гледам те, ти не смееш да казваш, че имаш белетристична книга. Навсякъде ще го казваш с гордост, защото книгата ти е много хубава.
Не знам колко си поет, но за мен ти си белетрист и то от най-добра класа.
Целувам те и очаквам от тебе. Не се съмнявам, че новата ти книга ще бъде приета, щом можеш така да пишеш. Дано ръкописът ти попадне на честен рецензент.
Твой завинаги: Янко Добрев
1. ХI. 1984 год.
Пловдив
——————————
2.
Иван Енчев. „Кървав пелин”. Историческа повест. Издателство на Отечествения фронт. С., 1988. Редактор Пламен Гулев. Художник Мариана Генова
ПРИЯТЕЛЮ ИВАН ЕНЧЕВ,
Макар да зная, че утре ще се видим в Хасково на празниците „Южна пролет”, аз ти пиша това писмо - отзив за повестта ти „Кървав пелин“, защото не мога по друг начин да изразя впечатлението си. Да си призная, започнах да я чета като всяка книга и ако не ми беше приятел, нямаше да я чета, защото ти много добре знаеш моята заетост и напрежение.
Но какво стана, получи се онова, което се случи, когато четях „Време разделно” на Антон Дончев. Но оня роман е с претенции, пък твоята повест е без претенции, а е една по-малка сестра на романа „Време разделно”. Няма да кажа шаблонното, че я прочетох на един дъх, но я прочетох, без да прекъсвам и отложих много важна работа, за да я свърша.
Четях и не вярвах, че ти си я писал тази книга. Много бях слушал за този период на Беломорска Тракия, но нищо не бях чел. Освен това, бях разговарял с един столетник от Харманли, който е още жив, но той не можа да ме накара да потръпна така, както ти.
А Яна и Андрея и бабата Яна, това са образи, които тепърва ще има да се разглеждат в нашата литература и да възпитават поколенията. Искаше ми се детето Андрейчо да убие Адем ефенди, макар че щеше да се повтори случката с Индже войвода по Йордан Йовков. Яна загатва, че той е получил възмездие, но не е убедително. Краят също така не ме задоволи, като че ли си се уморил и ти да разказваш тази кървава песен и свършваш изведнъж. Но се чувства, че имаш още много да разказваш.
Вярвам ти от първия до последния ред и се учудвам как си успял.
След тази книга враговете, които ще си спечелиш сред пишещите братя в Хасково, ще бъдат много. Ти вече няма да бъдеш само Иван Енчев, ти вече ще бъдеш сериозният писател Иван Енчев.
Ще видиш народът какво място ще ти отреди. Не могат да останат безразлични и големците на града, защото това е интернационална книга с голяма стойност и не е преходна.
Аз се учудвам как са я пуснали от печат. Тази книга ще предизвика някои съседни държави. Или с други думи, ти, без да искаш, си станал герой на нашето време в името на ония изстрадали толкова много тракийци.
Едва сега разбирам тракийските бежанци, защото аз присъствах на една такава тракийска среща. Гледах как се прегръщат, как плачат и как си разказват как са бягали през 1913 година, но ми се струваше някаква шега. Но ти, братко, ме накара, видя ли тракиец от Беломорска Тракия, да му се поклоня до земята.
Браво, три пъти браво! Сега вече вярвам, че ще бъде преиздадена повестта „Кървав пелин” и то в голям тираж.
Бъди все така мъдър и талантлив! Стилът ти си е твой, нито на Хайтов, нито на някой друг, и това още веднъж потвърждава талантливото ти перо.
Твой завинаги: Янко ДОБРЕВ
28 III 1988 год.
Пловдив
