Мюмюн Тахир

Разказите в сборника „Гайда за пет пръста” на Иван Бунков са обединени от близостта на темите и мотивите от психологическата проникновеност на повествованието и очарователната родопска атмосфера.

Те са написани с вещинатата на познавач, с богат запас от впечатления за родното огнище и родния край. Иван Бунков пресъздава един свят, който е самата му душа, един свят който като стрела е пронизала творческото му сърце.

Затова тук не могат да се открият прояви на маниерност и абстрактност, характерни за някои прозаици, които не са вникнали в човешката екзистенция.

Уверено твърдя, че Иван Бунков е белетрист, който търси темите и сюжетите си в обикновената, позанатата на хората в родопския край действителност.

Неговите герои са преди мсичко селяни и Иван с много топлина, сроденост и любов разкрива техните делници, умело и по човешки прониква в преживяванията, болките и радостите им.

Интересът му е съсредоточен в екстриорния живот на героите и стигайги до съкровения им свят, намира подходящо художествено решение, за да създаде достоверност на състояниеето им в мигове на радост, мъка, болка, на търсене на смисъла на човешкия живот, на истината, на човечността…

Сборникът с разкази „Гайда за пет пръста” разкрива (художествено) пред читателя вълнуващ, пълноценен, естетически и етичен свят, доказвайки разказваческия дар на своя създател и умението му да разкрива същностни черти от характера, психологията и поведението на хората от Родопите - един железничар търси корените на рода си („Шер летови”); синът проявява обичта си към бащата (”Гаванка череши”); след мъки и страдания, и много труд героят от разказа „Гайда за пет пръста” постига бленуваното щастие; чувстваме желанието на младите хора да променят живота на село („Ден първи”, „Кош тютюн”); две влюбени сърца се разминават („Тихо, че вали”) и т. н.

Контекстуално, без да преувеличавам казвам, че книги като „Гайда за пет пръста” показват, че в съвременната ни художествена белетристика е живо Йовковското, а и Хайтовското начало.

Иван Бунков се изявява като майстор на изображението и внушаването на психологическия детайл.

В изобразените характери, в сблъсъците и в диалозите между героите прозира едно трудно скирано напражение, което на места прераства в сдъражан драматизъм. Това драматично звучене обогатява художестветната тъкан на творбите и силата на естетитеческото им внушение и възприемане.

Отбелязвам - за стила на автора са характерни народните поговорки и изразите от всекидневието; езикът на повествователя е жив и колоритен; това прави разказите четивни, а читателя съпричастен на проблемите, поставани в тях.

Преди или след Иван Бунков, по скоро след него, кърджалийският край става все по близка тема и за други наши белетристи.

По този начин в националната литература става по-познат битът, начинът на мислене и човешките стремежи на хората от този прекрасен район на страната ни.

И вече се говори за Източните Родопи, както се пише и говори за златна Добруджа, за красотите на българското Черноморие и за плодородието на Тракия.