КОЛЕДА
1.
През падналия сняг аз виждам равни двори;
и шум, о, чувам шум - на сън ли ми се стори,
че в мойта люлка златна нахлуха едри гости
с лица тъй светли, чисти - като на древни постници?
Не е ли туй лъжа? О, приказко, прости ми:
в теб всичко тъй е чудно, тъй светло и невинно,
че аз - забравил всичко - във тежка надпревара
не виждам мойте гости, ах, мойте коладари!
О, мило, мило детство! Другари мои далечни,
вървежа на годините с прищевките си вечни
премаза нашта обич - кръвта ни се развърна
и нашите целувки в забрава са обгърнати!
А беше в тоя ден - о, бледосиня Коледа! -
поток от светлини, от устреми възторжени,
една надежда тиха, една безмерна вяра -
о, вяра тъй пречиста на чисти коледари!…
Днес в падналия сняг аз виждам равни двори
и моя тъжен път, глава във скръб оборил.
Къде ме той извежда? Не знам и не разбирам.
От мойта малка Коледа до днес не се намира
за черната ми мъка спокойствие, забрава
и аз безумно тичам, раздавам се и страдам!
2.
В тайнството на тебе ли, нощ коледна, да вярвам,
или в твойта мъка, земя, да се покръстя?
Кое е по-човечно: да любиш и да вярваш
или юмрук да вдигнеш и да разчупиш кръста си?
Ти, бяла нощ на спомена от детството ми светло
със песните за подвига на Богочовека,
разкрий ми тая тайна, стопли ме с добротата си -
аз искам чист да бъда пред теб, сърце човешко!
Аз искам да обикна днес всички хора паднали
и да им вдъхна вяра във изгрева на светлата
звезда, що преди много време на фона на неправдата
изгря за дело огнено, за подвиг и за жертва!
Аз искам да разчупя таз каменна Голгота,
надвиснала със ужасът си над мен и над небето
и с пламъкът на бъдещето и с този бодър тропот,
що иде от полетата, да стане бунт и пепел…
Нощ, бяла нощ на спомена с песни и коледари,
със сняг и много мъка - убий ме с твойта правда,
аз пак ще те обичам - чрез теб познах другарството,
чрез теб се и научих да любя и да страдам!
——————————
в. „Литературен глас”, г. 16, бр. 617 , 5.01.1944 г.
