ИЗ „ПЕСНИ ОТ МАНСАРДАТА 1925 – 1926” (1938)

Владимир Русалиев

ЦВЕТАРКА

На Панчо Михайлов

Не знам и тази тъжна вечер
дали пак малкото момиче
ще мине с кошничка цветя,
с цветя и мене да закичи…

Не знам. То снощи бе тъй бледно
и с чуден блясък на очите
и странни макови петна
по изнурените ланити.

Не знам. Но в тази тъжна вечер
тъжа за малкото момиче,
че, може би, то нивга вече
не ще ме със цветя накичи.


ЗИМНА ПЕСЕН

Вървя, а мъката расте.
Вървя и все не отболява,
и все е нощ и мрак и сняг,
и все не мога да забравя, -

как мрат в тъмници мойте братя,
деца как гинат в тоя свят,
във който зло и скръб владее
и който е безкраен ад.

Кога ли някога и мен
сред мрака тежък на нощите,
палачи ще ме изведат -
да ми забият щик в гърдите?

Или по кървавия друм
на бурите и на борбата -
за правда, мир и свобода
куршум ще ми разбий главата?

Вървя, а мъката расте,
вървя и все не отболява,
и все е нощ и мрак и сняг,
и все не мога да забравя: -

че по безкрайната земя
е само мъка, глад и горест,
а няма кой да поведе
народите към светла орис.


НЕ ПЯХ АЗ

Не пях аз тихи, кротки, романтични песни.
Не пях и за съня блажен на любовта,
че нямаше във мойто буреносно време
ни ден, ни нощ на мир и тишина.

И аз докрай останах верен на народа,
на неговата мъка, горест и беда,
и сред неправди, робски стонове и писък,
бленувах за всемирна свобода.

Аз борих се за правда, истина и радост
и всеки час и миг на смърт съм бил готов -
да бъде чудна, вечна пролет на земята
и щастие безкрайно и любов!


УТРИННА ПЕСЕН

С тревога всяка утрин ни разбужда
и властно ни повежда в своя път -
по който само сиви грижи бдят
и чака тежка, безпощадна нужда.

И тръгваме с изпити, бледни бузи,
без капка радост в скръбните сърца.
Развява вятър сините ни блузи
и брули изнурените лица.

Нас чакат ни заводи и юзини,
турбини, тъмни рудници, депа -
и прах и мрак и грохот на машини,
и мъки непосилни и тегла.

А като враг ни слънцето посреща
и като тигър гледа ни денят
през свойта маска груба и зловеща,
що в плач превръща винаги смехът.

Но ний вървим, вървим - сестри и братя,
вървим, а бунт в душите ни пламти, -
да сринем в миг туй царство на лъжата
и свобода навред да възвестим!