Борис Шивачев

Литературният редактор на в. „Зора”, уважаемият г-н Йор. Бадев се страшно възмутил напоследък, че даже и големите литературни вестници у нас започнали да водят антимилитаристична пропаганда.

Не стигало това, ами разни хуманни и прочее дружества, които „уж имали съвсем друго предназначение” (?!) и те започнали да се занимават със същата пропаганда.

И най-после, напук на всякаква логика, и женската лига за мир в България щяла да прави някаква анкета против войната. Щяла да иска мнението на гимназистите по този голям въпрос.

Обаче, най-лошото било, че и самото министерство на просветата дало съгласието си за тази анкета.

И ето, че уважаемият г-н Бадев започва да рони горчиви сълзи. И да разправя, че в България нямало нужда от антимилистаристична пропаганда. Или че най-малко тя била безполезна. Защото ние, българите, сме били кротки като агнета.

А трябвало сме да учим нашите съседи на антимилитаризъм.

Колкото до нас, трябвало сме да учим младото поколение, че имаме Македония и Добруджа.

Но все пак най-скандалното било, че големите литературни вестници (на първо място „Литературен глас”) се занимавали с политика, вместо да си гледат литературата.

Ние питаме уважаемия г-н Йор. Бадев кйакво разбира под термина „литература”?

Да не би да мисли, че литературата означава само блеене по красотите на природата? И ако е тъй, защо той като литературен редактор е започнал да води най-реакционна политика.

Но нека уважаемия г-н Бадев има повече смелост. И нека открито да раздрънка „калъча”.

България има нужда и от такива хора. Иначе на кого ще се раздават ордени за храброст?!

Ние като антимилитаристи и миролюбци заявяваме, че подрастващите поколения във всяка страна имат нужда от антимилитаристично възпитание.

Иначе и те ще станат като своите бащи - убийци. И те ще отворят една нова голяма и страшна война.

А това е, което ние, миролюбците, не желаем в никой случай и на никаква цена.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 4, бр. 128, 8 ноември 1931 г.