СЛЕДА
Времето слага на своите листи
минали спомени, тръпки по пътя…
Пътища кратки и пътища чисти -
дирята в тях е следата безсмъртна.
Времето слага съдбата на длан начертана.
Песен събирала нота по нота…
И всеки от нас,
всеки от нас е оставил частица от някаква квота,
на своите длани.
Всеки от нас е оставил в следата и своето аз…
Ние сме тука с вас.
Тук и когато ни няма…
И не поглеждай към празния стол и в сълза мълчешком!
Щом сме преминали заедно пътя си рамо до рамо,
рамо до рамо е пътя към общия дом…
Слага ли времето спомена, но и мечтата,
тъй да останем навеки един до един?
Не, не забравяйте никога, ако след нас е следата,
няма как с вас и без вас тъй сега така да вървим!
