АКВАРЕЛ
АКВАРЕЛ
Как летят, как летят безпощадно -
всички дни са листа в календар.
Влизат в старчески дом за награда
от пейзажа прекрасен, но стар…
Мургав българин стриктно събира
пак в чувалите жълти листа.
По алеите в парка се спира
и на пейка седи есента…
Слънчев лъч стопля нежно земята
в сиромашкото лято на власт.
Виж в едното листо сред листата
ще познаеш и мене - бях аз…
Тиха есен, почти кехлибарна
май художникът е предпочел
за сюжет от следобеда в парка
и в поредния си акварел…
А пък мойто листо ненадейно
отлетя и по същество
мълчаливо отново ще грейне
вместо лист - некролог на дърво…
БАРОНЕСА ВРЕВСКАЯ …НА ПЪРВА ЛИНИЯ
Върху белия български сняг
още рози цъфтят и сега…
Там една санитарка край тях
връща спомена в бяло с тъга…
Баронесата някъде там
е оставила жива следа…
В първа линия…
В приятелски план.
В седем букви за Свобода…
ЛОБИ БАР
Народното събрание все повече прилича
при такъв балкански господар -
Един за всичко
и Един над всички -
на изряден и добре работещ
лоби бар!
МАСКАРАД 2021
Такъв маскарад
е преходът Божи.
Тук друг земен ад
е май невъзможен…
Маскиран певец.
Маскиран измамник…
Министър хитрец -
пореден продажник!
Килимът е стар.
Пейзажът безсрочен…
Без нов календар
годината почва…
А кво му трябва на човека!
Едно ферари в цвят червен…
И чекмедже за теб, за мен!
С ваксини вирусни за всеки!?
Какъв маскарад
е преходът, Боже!
Пореден мандат
е в него заложен…
А ние къде сме
сред шайката в сянка!?
Къде? Как къде?
В зайчарника в Банкя…
РЕЗУЛТАТИ
Е, искахте ли, питам, свобода!?
Нали искахте и Преход и промяна!
Плащайте по седем лева за кубик вода,
но пък ще е фрашкано с банани!…
СПОМЕН ЗА ЕДНО ЩУРЧЕ
Къде ли пее моя Щурчо нощем!
Едно щурче без оня стар адрес…
Едно щурче в съня ми идва още,
да пресуши сълзата ми и днес…
Едно щурче с цигулката залива
нощта под падащи звезди и сред луна,
които споменът не иска да изтрива
от дългосвирещата плоча на деня…
СПОМЕН ЗА ЧЕХОВ
На 44 лазарника
Чехов е напуснал тоя свят от нелечимата за времето си туберколоза…
За да ни остави двайсет тома великолепна и незабравима проза…
Доктор Павлович на първа линия лекувал болни.
И е основал четири селски училища за бедни…
Построил пожарна, път…
И две хиляди от своите книги е дарил във библиотеката в Таганрог…
А по време на холера е лекувал безвъзмездно
все на първа линия до края на живота си…
Остави след себе си училище за вяра.
Кладенец за жадни изкопай, за да не отмине
ни една година без вечността и твоите следи…
Бъди! Бъди! Бъди! Опитай!
Антон Павлович и ти бъди!
ХИГИЕНА
Каква хигиена в Европа!
Тук всеки си мие ръцете…
И само балканец със сопа
ще сложи ръка на сърцето!
Пилат тук е всеки Понтийски,
а дезифектант господ дал…
На всеки така му се иска
да бъде по-чист от парцал!?
Каква хигиена, за бога!
Там в Брюксел пикае момче…
За джендъри нямай тревога,
Европа встрани ще рече.
Каква хигиена!? По-чисти
с измити от вчера ръце,
са днешните капиталисти -
и с маски, но и без сърце!?
ИДЕ ЛИ?
Вятърът вие ли, вие
в снежни виелици нощем…
Коледа иде, а ние
питаме Вазова още…
Иде ли бачо Стоянчо?
Децата сълзите не скриват.
Снежна виелица страшно
в лозята при Пирот заспива…
Фронтът войната ли връща
в спомена мрачен и черен?
Конница мина, а вкъщи
нищо не е като вчера…
Празник е,
празник отново,
ала е доста студено.
Вятърът хапе сурово
в мирните ребуси денем…
А след файтона, кой каза,
минала даже двуколка!
В „Иде ли” -
разказ от Вазов,
с пет букви -
мъка и болка…
