Димитър Златев

С нетърпение исках да стигна до края на романа „Край Бързица” /Изд. „Българска книжница”, С., 2007/, за да споделя с автора Иван Енчев читателското си впечатление.

В никакъв случай не желая той да ме възприема като рецензент.

Не бих казал, че съм „приятно изненадан”, защото вече добре познавам умението на този автор да води увлекателно фабулата, да напипва конфликтите и проблемите, да изгражда характерите.

По-скоро му се удивявам! Познатите ми негови езикови умения, сентенциозни изрази, изненадващи с точността си сравнения, някои лирически отстъпления, както може да се пише само за родния край и за света на свидното детство.

И все пак романът „Край Бързица” значително се различава от романите „Кървав пелин”, „Танго назаем”, „Бавен огън” и другите творби от поредицата „Чедата на Тракия”.

Възприемем го като сполучливо белетризирана история на района около град Златарица, Великотърновско, с неговата археология и запалени краеведи.

Затова напълно естествено е спонсорството на гражданското сдружение „Роден край”.

Само дето не мога да определя дали написаният роман е отвел автора Иван Енчев при сдружението или то му е възложило популяризаторска задача, която съвпадала с неговото синовно преклонение пред родното му място.

Не се съмнявам, че в сюжета има и много негови лични преживявания.

Важното е, че краеведските факти и красоти на Търновския край добре са вплетени в търсенията на главния герой Златан Братанов, в умело намерената интрига между него и Диана, другият централен персонаж.

Два ярки противоположни характера - романтикът и прагматикът, които, преодолявайки болярските миражи и женската упоритост, след една несантиментална връзка, чрез автомобилната катастрофа, намират житейския смисъл на своите отношения.

Краят на романа е изненадващ и чудесно намерен! Героите, дотук останали верни на своя индивидуализъм, намират „обратната страна на медальона”. Браво за чудесно изведените авторови внушения!

Интересно е вплетена темата за търсенето на родовия корен като антитеза на емигриращите млади хора - „листа отбрулени”.

Като лайтмотив в симфония преминава болката на автора по изоставените бащини огнища, по обезбългаряването на този най-български край около Велико Търново.

Това е професионализмът - в наглед обикновена интрига - да се уловят проблемите на времето, на народа и на редовия човек.

Е, стига, че то заприлича на рецензия!

Удивявам се на неизтощимостта на писателя Иван Енчев, автор на доста книги - поезия и проза.

На един познат творец писателят Николай Хайтов веднъж му беше казал: „Ти си като напълнен силоз - вади упорито и разказвай!”

Това в голяма степен важи и за Иван Енчев, който достойно защищава авторитета на твореца извън столицата.

2008