АФОРИЗМИ
Не можем да предположим онова, което няма да се случи.
Пред чистите истини хората предпочитат заразните.
Самообвиненията рядко водят да съдебни дела.
Хибридните новини са плод на хомосексуална философия.
Мнозина си объркват разсъжденията, защото не умеят да мислят кратко.
Времето пътува еднопосочно, но хората в него се стремят да се изпреварват.
Дори да имаше земно безсмъртие, алчните пак нямаше да са филантропи.
Отправна точка може да стане и последната от многоточието.
Дори най-лекият живот е натоварен със смъртоносност.
Броят на отчаяните доказва, че не е нормално всички да се стремят към щастие.
Волята е само спаринг партньор на съдбата.
В забравата си човек си спомня предимно обобщени стойности.
Физиологията е най-демократична - не позволява появата на абсолютно различни хора.
Сънищата увеличават продължителността на живота.
Паметта е непълноценно използвана, ако си забравил, че ще умреш.
И най-безволевият умира самостоятелно.
И паметниците не лекуват обществената склероза.
Ненадеждните управници правят много хора безнадеждни.
Природата не търпи празник пространства, с изключение на това в много човешки глави.
И с оптимизъм не може да се постигне оптималното.
Няма нищо по-успокояващо от Страшния съд.
Може да обхванеш представите си, без да ги прегърнеш.
Всички светли идеали минават през исторически заслепения.
На един Дон Кихот се падат милиони Санчовци.
Смелостта изисква да не мислиш за себе си подробно.
Това, което ни очаква, преди това ни дебне.
Някои са такива големи въздържатели, че въобще не се раждат.
Приватизаторите забравят, че смъртта винаги е частна.
Алчността е постоянството на духовната недостатъчност.
Здравият разум често боледува от елементарност.
Негодникът смята гласа на съвестта за симптом на раздвоение на личността.
Царството на глупостта е най-старата и устойчива монархия.
Само чугунени глави могат да дадат златни концесии на безценица.
За да се отвратиш от себе си, трябва да имаш широк поглед върху човечеството.
Тайните на престъпленията са повече от романтичните.
Когато животът ти е пренатрупан с тежести, преминава в усилия да не те смажат.
Ако имаш нерви като въжета, може и да се обесиш на тях.
Вече ми привлича вниманието само онова, което може да го разсее.
Неравноправен е дуелът между голата истина и преоблечената лъжа.
Трябват много разсъждения, за да стигнеш до кратко мислене.
Много безличници стават доверени лица.
Личната драма може да премине и без развръзка.
Причините за безсънието не се изясняват и на зазоряване.
Низостите не се виждат от високото.
Като деца на природата докрая играем на криеница със смъртта.
Дискусиите за свободата на словото развиват бъбривостта.
Понякога сърцето спира от тактичност.
Във всяко самовглеждане има зрителна измама.
За да не те гони страхът, трябва да го преследваш.
Може да ограбиш себе си и като се продадеш.
Няма нищо по-безобразно от желанието да си още по-двуличен.
Няма изход, когато входът е необозначен.
В чистотата на духа няма пределна хигиена.
Не можеш да настигнеш предварителното.
Анархията не е редна, но съществува.
Органичните актьори лъжат най-убедително.
Излишното преобладава в живота.
Пленниците на самотата са повече от убитите от нея.
Само лудостта и вярата правят диалога със смъртта безстрашен.
Настоящето е секундата между миналото и бъдещето.
Знаците на съдбата се нарушават по-често от пътните.
Безнадеждно е да се състоиш от мечти.
Нещастието на Диоген е, че никой не го потърси.
Фенерът на Диоген не е останал и в музей.
Историята учи и как да бъде фалшифицирана.
Тъмничарите на историята най-много са обещавали светло бъдеще.
Всяка свободна зона е и поле за нарушения.
Не можеш да влезеш под кожата на змията, когато я сменя.
Всичко е временно, а понякога и по-кратко.
Житейският път включва и времето за неговите ремонти.
Някои нямат второ “аз”, защото отсъства първото.
Времето е неуморно, защото не прави нищо.
За напълно загубения не съществува безизходица.
Погледнато черно на бяло, мракът изпъква повече.
Всеки е обвързан с бесилото на съвестта си.
Нищо не свършва, ако не е обобщение.
Задачата на смъртта е само статистическа.
Духовно неграмотният поставя гледната си точка погрешно.
“Революцията изяжда децата си” - пак в името на гладните.
Представата за правия път все повече се изкривява.
Всеки прекарва някак си времето. А времето - всички.
Задълбочаването е и опит да се скриеш от себе си.
Смъртният риск легализира хазарта на живота.
Никой не е измислил абсолютното безсмислие.
С дълголетието зимата става все по-неромантична.
Възможно е да умреш с отворени очи и от инстинкт за самосъхранение.
“Неведоми са пътищата Господни”. И още по-малко знаците по тях.
Колкото и да гледаш да не умреш, няма да видиш всичко.
Страхът не развива въображението, ако напълно го изплаши.
Към житейската проза се прибавя и голям брой пишещи поезия.
Сатаната е дал модела, но повечето дяволии са измислени от хората.
Нечовешко е да предположим и други подобни човечества.
Без задръжки се живее или по-дълго, или още по-кратко.
Колкото и да анализираме крайностите, не можем да ги настигнем.
И зад кулисите на историята се разиграва театър.
И нуждите на отчаянието са животрептящи.
Душевната празнота е тежест само за чувствителните.
Добре е да уплътняваш времето си изтънчено.
Безизходицата също е в кръга на нещата.
Сам по себе си мислителят е повече от сам.
Самотата никога не е глуха - тя чува себе си.
Историята е точна наука, когато се занимава с непоправимостта на човека.
Може да отидеш твърде далеч и в заблудата за себе си.
В тъмната страна на човека рядко съмва.
Когато фактите говорят, факторите обикновено заекват.
Липсата на щастие не е причина да се чувстваш нещастен.
Случайността трябва да се приеме за закон.
За мислителя непопулярността е вид философско признание.
Не можеш да задраскаш неописуемото страдание.
Животът възниква и без вникване в него.
Когато си повален, можеш да обърнеш гръб на всичко.
Страхът от истината е по-лош и от лъжа.
Най-много може да се иска от непостижимото.
Традицията е най-честната форма на всеобщата ненормалност.
Никой не знае какво го очаква, особено когато не иска нищо.
Всяка ограниченост ни предизвиква към крайности.
Ако можехме да помним раждането си, демографската криза щеше да е още по-голяма.
Двигателят на историята не подлежи на поправка.
Светлосянката е примирие между залеза и изгрева.
По-лесно изневеряваш на себе си, когато не се харесваш.
Понякога дори ехото не чува гласа в пустинята.
За краткото мислене се изискват широки възгледи.
И в спора със себе си има субективност.
Можеш да намери теле под вола, ако е джендър.
Суетата на доброто е, че и то има степени.
Между гробаря и археолога стои само една вечност.
Като част от многообразието двуличието е непобедимо.
Само светците боготворят последния миг.
Ставаме по-малко самотни, когато наблюдаваме самотата на другите.
Живот - докато си поемаш въздух, вече се готви издиханието.
Когато си привързан към някого, сянката на смъртта ти изглежда двойна.
Творчеството на човешката глупост може да стигне до неподражаемост.
Когато сам не си си интересен, общуването се обезсмисля.
Все повече хора се пишат за писатели и малцина се отписват навреме.
Когато започнеш да обвиняваш себе си, дяволът бърза да ти стане адвокат.
И гениалността не решава въпроса за смъртта.
Всеки знае, че ще умре, но единици превръщат това в познание.
Дори да са в дълбока старост, хората рядко са задълбочени.
Парадоксът е тренировка за абсурда.
Без къртовски труд къртицата би умряла от скука.
Има и такава перспектива - да нямаш надежда, но да я очакваш.
Ролята на философа също е в театъра на живота.
Драмата на живота няма земна развръзка.
Издребняват онези философи, които преувеличават смисъла на живота.
След поуките някои грешки стават по-разнообразни.
И при крайно свободолюбие може да се затвориш в себе си.
Нищо не е изключено, особено това, което не се включва в представите ни.
За духа няма прегради, но има пропасти.
И изтърваният живот не е бил в ръцете ни.
Времето върви и си взема всички временности.
Има вечност, след като съмнението за нея е вечно.
И в плитки мисли се загазва.
В любовта от последен поглед влиза и духовното зрение.
И да повдигаш въпроса за смисъла на живота, той няма да помръдне.
Най-старото колективно творчество е размножението.
Всички си отиваме, макар че формално никой не ни гони.
Смъртните грехове се оказват безсмъртни.
Има и такова бездарие - да имитираш пародии.
За шапката главното е главата.
За да се преосмислиш, трябва да имаш поне една твоя мисъл.
Често в ъгъла са изтласкани хората с най-широк поглед върху нещата.
Прогресът на повечето хора е само в напредването във възрастта.
Надеждата продължава да съществува главно поради смяната на илюзиите.
Безкрайността изключва човешкото мнение за нея.
След призива “По-близо до масите!” политиците хукват към софрите.
Който има за господар властолюбието, се нуждае от много подчинени.
Целта на земния живот отдавна е поразена - умираме.
Не може да няма пълен абсурд, защото за Бога няма невъзможни неща.
“Камъкът тежи на мястото си” - но само ако няма свлачище.
Човек живее, докато е в състояние да мисли за смъртта.
Санитарният възел на човека е по-непреодолим от Гордиевия.
Истинското съжаление на двуличниците е, че са допуснали да ги разпознаят.
Унижението става постоянно, когато се превърне в самопрезрение.
Само в скулптурните портрети твърдоглавието не е недостатък.
И за плодовете на незнанието съществува пазар.
Самопознанието е най-трудно, защото се крие в самите нас.
От прекалено честолюбие може да загубиш почтеността си.
Отчаянието е естествено състояние, защото е логично.
Надявам се на качествена надежда.
Колкото и да си хлъзгав в живота, не можеш да се изплъзнеш от смъртта.
Сънищата с тревожен сюжет са по-вредни от безсънието.
Бедният духом е повече от несъстоятелен.
Похотливостта се е появила преди любовта.
За смъртта може да се говори нашироко, но на практика ни поставя натясно.
Въпрос на духовни ценности е да ги разпознаеш.
Опъваш ли се на времето, то започва да те влачи.
Доста склеротици остават злопаметни.
И да не се движиш, безиходицата няма да ти избяга.
Основната радост на човека е, че не е умрял.
Универсалната философия на света е лекомислието.
За черногледите блондинки няма вицове.
Световната лудост говори, че и сивото вещество избелява.
Думата “грехопадение” е по-реалистична в множествено число.
Дори в омразата съществуват надежди.
Времето върви, за да измете пространството.
Не можеш да избягаш от себе си с присъствие на духа.
Опитите за точна дефиниция на смъртта са безсмъртни.
В спора се ражда истината - за следващия спор.
Нормалните са изпълнилите нормата за примиреност.
Ако не се харесваш, и обезличаването няма да ти помогне.
За повърхностните хора е по-лесно да вървят нагоре.
Няма човек без бъдеще - то е в секундата, която идва.
