Петър Хаджинаков

Белетристичните усилия на един самороден талант от град Хасково дават своите заслужени плодове, макар и позакъснели във времето по астрономическите измерения успехи, те намират естетическите оценки и признания на доказани представители на съвременната ни литература като академик Благовеста Касабова, Никола Инджов, Петър Анастасов, Владимир Янев…

Неговото извисено, когнитивно пребиваване в културния живот на града, притежава активна креативна фреквентност чрез седемте белетристични заглавия в жанра на късия разказ, появили се последователно през 1999г. - „По-далеч от звездите”, 2001г. - „Чашата на опрощението”, 2007г. - „Апориите на Дерида”, 2008 - „Времето на пеперудите”, 2009 г. - детската книга „Горещи пуканки”, 2010 г. - еротичната „Ясни, сини очи”, както и „Двойки разкази” в 2014 г. - сборници с великолепни постижения в идейно-тематичните пространства на интелектуално-философското и екзистенциално начало, патриотично-родолюбивото и пасторално-идиличното, аспектите на урбанистичното и локално-регионалните ракурси, моделиращи „странностите на ума” в мисленето и поведението на малкия-голям човек, носител на различието, които го превръщат от генетически обременен аутсайдер във фаворит на новото време, белязано от векторите на модерността…

За факта, че той осъзнава силата и обаянието на таланта си на роден разказвач, говорят и последните му впечатляващи четири разказа в „Литературен свят” през 2017 г., които биха се наредили сред шедьоврите на съвременните разкази на детско-юношеската ни проза.

В „Мълчаливото куче”, доминираща е дефицитната анималистична проблематика, в която релацията /човек-животно/ е неизбежна и в случая овчарското куче опазва стадото преборвайки свирепия вълк, останал екзотичен ловен трофей за глупавите селски овчари и кучетата им…, които не владеят умението на мълчанието и инстинктивния авторефлекс за спасение.

Този недостатък ги превръща от хищници в потенциални жертви на самите себе си… Тук са явни индиректни влияния и реминисценции от автори като Ем. Станев, Н. Хайтов, Христо Славов…

В приказно-фолклорна стилизация е издържан разказът-притча „Златна пръст”, в който хитростта и благородната лъжа кодират основното послание на текста, че в критични житейски ситуации „неволята учи” на ум и разум и че всичко на този свят, дори и съдбата човешка се кове от самият интелект…

Конструкцията на разширената притчова алегория е - „сладкият език - железни врата отваря!”. В този смисъл благородната лъжа е почти винаги оправдана, след като е налице позитивният резултат.

В иносказателно-алегоричния разказ „Хляб” темата за патриотизма и жертвоготовността народна доминира, като в името на родната чест, достойнство и родолюбие истинските патриоти извършват чудеса!

„Имането” е великолепна, извисена притча за смисъла на истинските ценности, когато материалната благодат се инвестира в познанието и в духовността, защото намерените жълтици от заровеното имане притежават сила, енергия и конвертируемост само вложени в бъдещето на малкия Христо, така влюбен в митичния и приказен град Фелибе, където е проектирано мечтаното красиво и романтично бъдеще и където ще се сбъднат съкровените му желания и мечти в права перспектива.

В този случай в архитектониката на разказа, интериорът и екстериорът са урбанистични за сметка на патриархално-идиличното начало.

Със скромното си, почти феерично, ненатрапчиво в деликатността си и изключителното светско, градско присъствие в групата на творците от града, писателят Йордан Петров търси своето място и признание в добрата и съзидателна компания на утвърдени вече писатели като Иван Енчев, Петър Василев, Йордан Нанчев, Петър Ангелов, Ели Видева, Мина Карагьозова.. .

Другият миницикъл от „Интелектуални разкази” на писателя, който ни предлага с настоящия сборник „Сенки от „Кафе де Флор”, съдържат заглавията „Стената на Сартр”, „Пророчеството на Хайдегер”, „Апориите на Дерида”, „Алхамбра”, „Недостойно откровение” и „Ту мартини”. Той е доказал качества в анализа, синтеза, интерпретацията и декодиране основните послания в територията на тази сложна, „високоорганизирана материя”.

Самоук в реализиране идеята за философско-екзистенциална проблематика в художествената литература, писателят се домогва до смели и точни прозрения в търсенията си на базата на креативното си самообразование през годините, слушайки системно и методично лекции във философския факултет на СУ „Климент Охридски”. Съдбоносна за него е срещата им с бившия му преподавател по психология от гимназията Александър Александров, вече доцент в Софийския университет.

Така през годините на овладяване занаята на снимането, фотографията, аудиовизуалните техники, а и по-късно, като репортер и редактор в малкото, ведомствено вестниче „Народен строител” - Хасково, изчитайки дебелите, мъдри томове класическа и модерна философска литература, с непрекъснат стремеж към познание, себепознание, самоанализ и интелектуално самоусъвършенстване…

Впечатляват пластичността на описанията, детайлите на визия и най-вече кинематографичността на ефектните диалози в разказите, които в контекста на документално-автентична основа са изградили психопрофилите и духовно-интелектуалното присъствие на колосите на класическата и модерна съвременна философия и литература като Мартин Хайдегер, Жан Пол Сартр, Дерида, Карл Ясперс, Юнг, Ницше, Арон, Маркс, Бодлер, Гюстав Флобер, Фройд, Хусерл, Бергсон, Кафка, Максим Горки и Пол Валери - психоанализа, екзистенциализъм, солипсизъм, екзистенциализъм, персонализъм, бихевийоризъм - това са само част от философските категории и методологически течения, на които се придава художествена интерпретация и рецептивност по възможно най-опростен и атрактивен начин.

В този смисъл текстовете на писателя се родеят с тези на автори като норвежеца Юстайн Гордър - „Светът на Софи”, роман-енциклопедия на философското познание /сугестирано в най-семпъл план/, предизвикал естетическа сензация през 90-те години…

Аналогиите са смели, но логични като версия за необходимите и задължителни хипотетични съпоставки в изкуството.

Ренесансовата, енциклопедична и хармонично развита личност /не само цел и самоцел за духовно и естетическо самоусъвършенствуване/ не може без музикална образованост - Йохан Себастиян Бах, Лудвиг ван Бетховен, Фредерик Шопен са трите от основните колоси в музикалните предпочитания.

Затова активно присъстват в дома на неподражаемия като житейска философия на мислене и поведение /отказва Нобеловата награда за литература през 1964 г./ Жан Пол Сартр - един достоен жест на избора на свободата, макар и по нестандартен начин/. Но нали все пак девиантността /лудостта!!!/ в поведението и мисленето на гениите ги прави различни и всичко им е простено!.

В „Стената на Сартр”, писателят ни транспонира в хронотопа на града на екзотичния роден юг, където се провеждат ежегодните конкурси за дебютна литература - „Южен Полет”, а в епицентъра на събитийността са двата от основните персонажи в цикъла разкази/новели - с общи герои/персонажи, време и място на действие /хронотоп/, с интелектуално-философска, културтрегерска проблематика - гимназиалният учител с авангардно-новаторско мислене Митко Тронев и заместник-кметът от Общината Лиляна Митрова…

В техните проекти се раждат нови, експериментално-креативни идеи, макар и съпроводени с остри спорове, разногласия и естетическа непримиримост на позициите.

Така се ражда истината!

„Стената”/действителен разказ на Сартр/, е метафора на разделението и непреодолимите, антагонистични противоречия между хората на принципна интелектуална основа и за нейното преодоляване са необходими неистови, нечовешки усилия над себе си.

В странна симбиоза се смесват реалност и мечтания, в които младият учител общува с великия философ в любимото му кафе в Париж. В този синтез на реално и мистично се търсят и художествени компоненти на т.н. „магически реализъм”.

На този методологически принцип е изграден и разказът „Пророчеството на Хайдегер”, в който се засягат и темите за нацизма, националсоциализма, еврейският проблем.

Полемично увисва във времето заедно с въпроса за ползата или вредата от атомната енергия. Темата за бъдещето на света и тогава, и сега си остава тревожна.

Отново присъстват, условно и реално персонажи като Георг Хегел, Фридрих Хьолдерлин, Хайнрих Хайне, Едмунд Хусерл. В потенциалния диалог с великия философ, репортерът от „Дер Шпигел”, навлиза в лабиринтите на човешкото познание.

„Недостойно откровение” е разказ свързан с темата за любимия град Париж - столицата на света и желаният, философа Жан Пол Сартр, в предпочитаното му кафе „Кафе де Флор”, в което пак се предприема „Пътуване във времето”…на Мария Антоанета, Наполеон Бонапарт, кардинал Ришельо, Самоукия - фанатизиран книгоман, обсебен от клептомания.

Като истински престъпник се изявява главният герой, юристът Боян Ненов - криминално-психологическа канава на събитийния поток, в който фреквентността от мъдрости, есенции, синтези е с изключителнен коефициент на полезно действие, за да изкристализира в цялата си чистота в сартъровата фраза:

“Книгата е единственото място, където може да се проследи крехка мисъл… Тя остава едно от малкото райски кътчета, където човешкият ум може да получи едновременно провокация и уединение…”.

С увлекателният си слог писателят Йордан Петров ни прави съпричастни на „тайните на творческия акт” при Сартр, проектира душата на философа и художника в полето на модерността и на територията на „Новото време”, за което си длъжен да си подготвен с цената на всичко и въпреки всичко и всички, за да изградиш и изковеш щастливата си съдба…

Строги и логични с железните си правила философски парадигми, силогизми, абсурдни алгоритми се редуват в права и обратна перспектива, с неочакваните обрати на артистично-художествените инвенции и нонсенсови, хипотетични и реални догадки…

В разказа „Апориите на Дерида”, централният персонаж възпитаник на Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” Донев, също от слънчева Тракия, е в обсесията на фундаментални трудове като „Стъкло”, „Пощенска картичка”, „За граматологията” и лично взема автограф от автора, но по ирония на съдбата посвещението е за декана /мосю Стефанов/, т.е. безизходното и неразрешимо поведение в ситуацията, вид цунг-цванг е отново повод за медитативен размисъл и авторефлексивна интроспекция. Проблемните и критични ситуации помагат на Донев да се извиси над нещата и да мисли глобално.

„Алхамбра” е разказ за познанието и мъдростта, в които Дорин Тонев превръща голямото си хоби-филателията в познание за история на изкуството, изобразителното изкуство, архитектурата, общува с извисени и красиви личности, попада в съня на мечтанията си…

Човек е толкова голям, колкото големи са и мечтите му и… героят с изненада открива, че понякога чистите пориви и истински чувства за идеална нова любов могат да бъдат осквернени и цинично поругани…

Добрият завършек от интелектуални повествования на сборника-разкази „Сенки от „Кафе де Флор” е с новелата „Ту мартини”.

Разказ, в който по много ефектен начин се имплантират и трансформират темпоралните пластове на времето в модерен хронотоп на събитията, в който се очертава изящният митологичен профил на слънчевото момиче в българската поезия Петя Дубарова.

Авторът умело борави с великолепните поетични фрагменти от поетичния текст на детето-чудо на българската поезия и условния задочен и нереален диалог с нея достигат ефектни обобщения на философията за смисъла на човешкото съществуване.

Акцентира се на тайните на творческия акт на мисленето и поведението на талантливата, даровита личност. Тя е търсена, възторжена, нестандартна и необхватна.

Сборникът „Сенки от „Кафе де Флор” е едно ново, талантливо и с приносен характер в областта на разказа и новелата заглавие, би било достойно като присъствие в необятното пространство на съвременната ни художествена литература.

27.2.2018 г.