МАМА
превод от румънски: Таня Танасова-Тодорова
МАМА
От възрастта безгрижна и щастлива
изплуват в мене спомени такива:
Във рамка за икона, от салкъм
аз виждам къща като че насън.
А в къщата, във тъмното кюше –
наказано от майка си дете.
Ръцете си за прошка то протяга,
а тя се прави, че не я засяга.
На никой друг не му е дожаляло…
От плач изнемощяло, то заспало.
Но през нощта на майката сърцето
я кара да подскочи, да се върне
във ъгъла, където спи детето,
на пръсти, тихо, мълком да го зърне.
И над съня му тих
тя нежно се наведе,
разплакани очи
над рожбата си сведе.
В душата й бушува
обичта й няма,
сълзите му целува,
но вече тях ги няма.
За вчерашния ден
тя много се срамува.
И милото си чедо
целува ли, целува.
Като усети образа й топъл,
детето се събуди. Без уплаха
ръцете си протегна, чу се вопъл…
в прегръдката желана те се сляха.
Ръцете си на шията й сключи.
Кандилото мъждукаше едва.
Какво по-хубаво да му се случи!
Във майчина прегръдка то заспа.
2.
О, майчино сърце, животът мой,
защо прикриваш хубавите чувства?
Не дай си Боже, свърши пътят твой
и без да ги явиш, ти ни напуснеш…
По чужди порти търсил съм любов,
но те ми се затръшваха зловещо.
Аз щастие да сея бях готов,
но никнеше – защо ли – друго нещо?
О, майко, много вярвам, че все пак
не ще забравиш чедото си клето.
И ще ме викаш вкъщи пак и пак
да вкусвам от плода на битието.
Със церове ще дойдеш ти при мен
в мига, когато ще заспивам вече.
Животът преминава като ден.
Той нивга не е бил и не ще бъде вечен.
Но ти да ме въздигнеш причестен
в света на красотата, искам, мамо.
От тоз кошмарен свят освободен,
щастлив ще плача пак на твойто рамо.
