Радой Киров

Из „Летяща тетрадка” (1976)

КАК ПОЛУЧИ ДВОЙКА
ВАНКАТА
ЗАРАДИ ЧИТАНКАТА

Ванката получи книги,
нови-новинички.
Казаха му:
- Подвържи ги,
както правят всички!
С тях отнасяй се грижливо,
те са ти другари,
умното дете с молива
върху тях не шари.

Ала Ванката не слуша -
мръсен е до гуша.
Всяка хубава поука
помни ден до пладне -
книгите си
тъй, наслука
хвърля, де му падне.

Хубаво ще бъде даже
да ви се разкаже
как получи двойка Ванката
заради читанката.

От училище към къщи
той веднъж се връщал.
Срещнала го леля Аничка,
купила му баничка.
Взел я Ванката в ръчичка,
сложил я в устата,
ала тъкмо я захапал,
ето ги децата.
Бре, сега какво да прави?
Да я глътне цяла?
Бързо опит той направил,
но не се събрала.

И дошла тогаз на Ванката
хубава идея:
взел от чантата читанката
и я пъхнал в нея.
После си играл със малките
дълго по пързалките.
И забравил бързо Ванката,
че стои в читанката
на добрата леля Аничка
хубавата баничка.

Ала през нощта, додето
спело си момчето,
почнали във мрака мишките
да разтварят книжките.
Гледат - на десета страница
има сладка баница.

Бързо всички се събрали
в чантата на Ванката,
там до късно сладко яли,
после от читанката
два-три листа те изгризали
и се пооблизали.

Но в читанката нечиста,
в тези два-три листа
приказка за чистотата
имаше чудесна,
ала още на децата
тя не бе известна.

Месец време се измина,
стигнаха до нея.
Търси Ванката тогава
да чете,
но де я?

- Нищо, нищо - той си казва, -
и без нея може,
да не взема пък сега за
туй да се тревожа?
Ето, всичко друго зная,
всичко ми е ясно.
И така без страх на края
се яви на класно.

Тихо измежду децата
шепот се понесе:
- Разказът за чистотата
темата ни днес е.

Всеки над чина наведен
пише и си трае.
Ванката от яд е бледен -
нищичко не знае.

И така, деца, се случи -
зарад чистотата
Ванката накрай получи
двойка опашата.

ТРИ ЩУРЧЕТА ЦИГУЛАРЧЕТА

Три щурчета,
три другарчета,
три чудесни цигуларчета
цял ден скачали, подхвъркали,
с весели гласчета църкали:
- Цър, цър, цър, цър,
дирим, дирим
днеска някому да свирим.
Кой ни слуша - тъй да знае, -
трябва да ни поиграе.

Три щурчета,
три другарчета,
три изкусни цигуларчета
срещнали оса сърдита,
важна,
с дреха златошита.

- Хей, осичке -
рекли тричките, -
я кацни между тревичките.

Ний ще ти посвирим, мила,
а пък ти ни поиграй.
Но осата острокрила
бръмнала сърдито:
- Май
жилото ми ще опитате -
з-з-з, нахалници такива!
И отлитнала в ракитите
сприхава и заядлива.

Три щурчета,
три другарчета,
три прекрасни цигуларчета
пак зацъркали си:
- Дирим
днеска някому да свирим.
Ний ще свирим - то се знае -
а пък той ще поиграе.-
Сред цветятя разцъфтели
тримата пчела съзрели.
- Хей, пчелице лекокрила -
рекли, - откога те дирим,
искаш ли, сестрице мила,
мъничко да ти посвирим?
Приготви се да играеш,
както можеш,
както знаеш.

- Извинявайте, щурчета -
им отвърнала пчелата, -
ала днеска съм заета,
мед събирам от цветята.

Три щурчета, три другарчета,
три изкусни цигуларчета
край една зелена нива
спрели мравка работлива:
- Тебе, мила мравке, дирим,
искаме да ти посвирим.

Но започнем ли, да знаеш,
трябва да ни поиграеш.
- Не, не мога, няма как,
да играя днес не бива,
имам работа до мрак -
рекла мравката учтива.

Три щурчета, три другарчета,
три прекрасни цигуларчета
налетели след минутка
на игрива пеперудка.
- Слушай, хубавице драга,
искаш ли да ти посвирим?
- Искам, почвайте веднага,
аз за веселба умирам.
Ето, вижте, с ярки шарки
идат моите другарки
С тях до късно ще танцуваме,
ще играем, ще лудуваме.

И затеглили щурчетата
лъкове по струни тънки.
Дъх стаили по дръвчетата
славейчета и кадънки.
Под брезите белостволи
спряла мравката и рекла:

- Ах, от песните, от що ли,
но товара ми олеква.
Казала си и пчелицата,
с тежка работа заета:
- Леко ми е на душицата,
продължавайте, щурчета!
Буболечки и мушички,
пъргави и работливи,
слушали свирнята всички
и били така щастливи…

ВЪЛШЕБНОТО ЗРЪНЦЕ

Два бръмбара,
рогати и черни,
до вчера приятели верни,
под лъчите на лятното слънце
се скараха за едно зрънце.
- Я се махай оттук, Бръмбаране!
- Мирно стой, Бръмчо,
лошо ще стане!
- Ще те мушна, остави ми зърното!
- То на мене се пада,
защото
със крачето докоснах го първи…
И така
до проливане кърви
бяха стигнали двата юнака.
Ала ето че из треволака
една малка стоножка надникна
и викна:
- Хей, вие готованци свадливи,
я бъдете по-сговорчиви,
изгонете от сърцата си злото
и на две разделете зърното.
- Как? Да делим зърното на две ли?
- То е мое!
- То на мене се пада! -
викат двамата
и полудели,
продължават голямата свада.

И така
до безкрай продължава
голямата бръмбарска врява,
всеки миг
все по-безпощадна.

Но случайно тука допадна
скакалецът вежлив, сладкодумен,
скакалецът умен, разумен.
- Хей, съседи,
хей, братовчеди -
вика той, - я замълчете,
тук елате, две сламки теглете
и комуто късмет е,
да вземе
това мъничко житено семе.
Но не слушат пак двата юнака,
пак нападат се сред треволака:
- Хей сега ще те хвана за гуша!
- Отстъпи,
ще те изтърбуша!

Разлюлява
цяла морава
тая бръмбарска люта разправа.
Ала ето, към своята къща
стара мравка се бавно завръща.
Гледа лютата бръмбарска свада,
за почивка наблизо присяда
и на двата свадливи умника
тя вика:
- Да се карате не ви приляга!
Стойте, спрете кавгата веднага!
Това зрънце нищожно и дребно
вие не знаете, че е вълшебно,
че заровите ли го в земята,
сто зърна ще ви върне в отплата.
- Сто зърна! Туй е цяло имане!
Ала как това, мравке, ще стане?
- Как ли?
То е толкова лесно,
потрудете се двамата честно.
Тук пръстта има хубава влага,
разкопайте я вие веднага,
посадете зърното двамина
и елате
пак тук догодина.
- Догодина ли?
Кой толкоз ще чака? -
викат пак двата юнака.
- Е, без чакане, драги, не става -
казва мравката и заминава.

- Сто зърна -
туй е цяло имане!
Да опитаме,
а, Бръмбаране -
пръв обажда се Бръмчо и почва
да копае меката почва.
Бръмбаран подир малко се стяга,
па започва и той да помага.

Слънце жари,
пот ги облива.
Те затъват в земята ронлива,
но копаят, копаят, копаят,
че ще дойде време -
те знаят, -
когато
ще бъдат наградени богато.

И така
бе зърното засято.

Неусетно зимата мина,
дойде нова плодовита година
и пак лято горещо настана.
И отново на тая поляна
в една утрина тиха
двата бръмбара се появиха.

Бръмбаран първи пристига,
иде Бръмчо и мига ли, мига -
пред очите му
едър клас се издига.

Като братя - наполовина
честно започват делбата:
по сто зърна взема единия -
туй се казва реколта богата!

И така, оттогава
Бръмбаран и Бръмчо двамина
тук копаят всяка година.
Житни зрънца засяват,
трудят се,
не мързелуват,
но щастливи са
и не гладуват.

ЕДИН ЛИСТ ОТ ЧИТАНКА

Едно чавдарче
бе разтворило
свойто букварче
и си четеше урока.

Тъкмо когато
беше стигнало до средата,
нещо тупна върху кревата.

Погледна чавдарчето:
хартийка,
бяла
свита на фунийка.
- През прозореца
е долетяла -
рече си то и я разтвори.

А хартийката зашумя,
заговори:
- Мило чавдарче,
аз не съм
проста книжка останка,
а лист от читанка.
Една лоша ръка
ме откъсна,
та от болка
щях да се пръсна.

На фунийка ме сви,
пъхна ме
в някаква си тръбичка
и аз полетях насам
като птичка.
Искам при читанката
пак да се върна,
тя като майчица
ще ме прегърне.

После листът се сви
до една ваза
и повече нищо не каза.

Очите на чавдарчето
светнаха като мъниста.
То се питаше:
- На кого ли е листа?
Може би на Катето!
А може и на Влади!
Грабна ютията
и го изглади.

В училището го занесе,
на вратата го бодна
с карфички,
та да го видят всички
и засрамен,
неговият стопанин
или стопанка
да върне листа
пак на свойта читанка.

НЕДОЧЕТЕНАТА КНИЖКА

Намерила една мишка
картинна книжка.
Погледала я, погледала,
па си рекла сама:
- На мойте мишленца
ще я нося дома.
На четмо
да се научат и те,
защото умен става,
който чете.

Много се мъчила
нашата мишка,
додето пренесе
картинната книжка.
Но радостта на мишленцата
била голяма.
- Я вижте
какво ни носи мама! -
зацвъркали те в един кът
и започнали книжката
да четат.
- Гриз, гриз, гриз -
прочели първия лист,
на който имало нарисувани
класове житни.
- Гриз, гриз, гриз -
прочели втория лист,
на който имало картини
още по-апетитни.
- Гриз, гриз, гриз -
прочели и третия лист
тези малки,
гладни юнаци…
- Гриз… -
Но на четвъртия лист
един грамаден
котарак с мустаци
тъй страшно изплашил
четците мили,
че те веднага
се изпокрили.

ВАЗА СЪС ЗВЕЗДИЧКА

Една ваза
бе сложена под полилея.
И не мислеше никой за нея.
Но веднъж тая ваза
си каза:
- Ах, колко самотна живея!
Но точно тогава се върна
от училището Анчето,
то веднага вазата зърна
и й сипа водица с канчето.
После в нея постави
и ружи лилави.
И макар че им сменяше
всеки ден водата студена,
тя не можа да не забележи,
че ружите свежи
повяхнаха след няколко дена.
- Нищо - Анчето рече,
до градината се завтече
и набра букет маргаритки.
А когато и те повяхнаха,
тя пак не се разтревожи,
а във вазата сложи
от полски цветенца
дъхави китки.

Благодарение на нейната
ръчица грижлива
вазата беше много щастлива.
Лалета червени,
лалета бели,
рози на пъпки,
неразцъфтели,
метличини сини,
маргаритки, гергини -
различни цветя й носеше Анчето
и водица им сипваше
всеки ден с канчето.

Но вазата беше и за друго щастлива:
настане вечер и всичко заспива,
а през прозореца
някой й праща
една малка звездица искряща.
И тая звездичка
с лъчи многоцветни
на вазата каца
и цяла нощ свети.

Но една нощ щастливата ваза
на звездичката каза:
- Звездичке-сестричке,
благодаря ти!
Не зная кой те при мене изпрати,
с тебе, звездичке,
съм много красива,
ала аз съм несправедлива
към този, който мен ме направи.
Той трябва със звезда да се слави.

- Разбирам те -
звездичката рече
и веднага отлетя надалече.

Летя над градини,
поля и долини,
провира се между заводски комини.
Във язовири
като в огледало
оглеждаше свойто
лице засияло.

Летеше и питаше свойте сестрици,
свойте сестрици - ясни звездици:
- Къде е този, който вазите прави,
който трябва
със звезда да се слави?
И звездите й казаха:
- Ето,
влез в оня завод сред полето!
Звездичката никак не се забави -
влезе в залите,
в тази, в онази,
и намери човека, който прави
най-красивите вази.

На рамото му -
звездичката знае
трябва да кацне -
да засияе.

Ала не кацна звездата искряща,
а на другата вечер
се върна при нашта
без звездичка останала ваза
и сияеща от радост й каза:
- Радвай се, мила вазичке, вчера
бях при този,
който вазите прави.
Златна звезда му блести на ревера -
той със златна звездичка се слави!