Надя Попова

Във времето на трескаво надпреварване за първо място в класациите за най-четен, най-превеждан, най-предизвикателен, най-постмодерен, най-, най-, най-…. автор …максимата, че времето определя мястото на всеки сред духовните първенци звучи архаично.

И все пак тя се потвърждава дори в рамките на малкото ни отпуснато житейско време. Едно от доказателствата за правотата й е и поезията на Владимир Башев. Творецът, останал завинаги на 32.

За някакви си десет години, делящи поетическия му дебют от неговата безвременна смърт, той успява да се изгради като зрял, завършен автор, да създаде свой неповторим, разпознаваем поетически стил. Свой свят, богат на идеи, философски търсения и прозрения, дързост и драматични колизии. При това в сложно историческо време, за което друг негов връстник ще напише доста по-късно: „Аз оглушах от барабани, одрипавях от знамена”.

Пред Владимир Башев тази дилема привидно не стои. Той е „в крак” с епохата, без да „бие крак”, защото талант от неговия ранг няма как да обслужва конюнктурата. Наричат го „звезда на априлското поколение”, към което спадат още десетина значими български поети, някои от които наближават своята 80-годишнина и продължават още активно да творят, като родените в една година с него Любомир Левчев и Никола Инджов.

Но Владимир Башев е всепризнатият лидер още през 60-те, защото духовните му хоризонти, формирани от редица обстоятелства - на първо място интелектуални, самоизграждащи, го извеждат начело.

Едва ли може по друг начин да се обясни факта, че през този кратък отрязък от време - 1957-1967-а - той издава седем книги с поезия. Дори предубеният би признал, че не фаворизирането му е причина за това. „Тревожни антени”, „Преодоляване на гравитацията”, „Желязно време”, поемата „Нецелунатите момичета”, „Магазин за часовници”, „Възраст”, „Ателие” (последната излязла посмъртно).

Тонове мастило се изписаха за неглижирането през споменатия период на интимните мотиви в поезията, за къде гласното, къде негласно табу, наложено върху любовната лирика, смятана за неуместна в „желязното време”. Но тази лирика съществува, тя е създадена.

И не като апокриф, а като неотделима част от поетическо творчество, далеч от камерните измерения. При Владимир Башев няма „парцелиране” на философско-социалното и интимното. Тази особеност на дарбата му ще открием почти навсякъде.

В хладни, във пресметнати пространства
като падаща звезда се свличам -
бляскам само с мъничките тайнства
на старинния глагол „обичам”.

Може би за мозъците нервни
в нощите и дните им безумни
има миг, когато са потребни
и такива маловажни думи.

Може би ще ме потърсят впрочем,
ще ме врамчат във координати
и ще грейна правилен и точен
със портрет и няколко цитати.

Ах, дано да им напомня само,
само на бюрата им да сложа
стрък трева,
докосване на рамо,
синкава светкавица от ножа…

В истинския образ на нещата
да оставя два-три лични щриха.

И така - живейте си в числата!
Мене стиховете ме спасиха!

Доказателство за спасената му от забрава поезия е нейното присъствие във форумите, където млади хора си разменят негови стихотворения, песните, написани по стихове на Владимир Башев, които са сред най-доброто в този жанр, благодарение не само на музиката, създадена от забележителни композитори, а преди всичко на словесното богатство и чистота на първоизточника.

След двете книги с избрано на Владимир Башев (1968, 1974) през 2006 г. изд. „Захарий Стоянов” пусна от печат том, включващ 55 стихотворения на поета, озаглавен „Познание” (стихотворението, от което е по-горният цитат).

Една от най-емблематичните му творби. Но до момента не е издавана книга, събрала единствено любовната лирика на поета. В този смисъл предлаганото издание е едно преоткриване на Владимир Башев, осветяване на личността му и творческата му природа по нов, особен начин.

Книгата е композирана артистично, без съставителите да са се ръководили от хронология или някакви други формални белези. Тя има вътрешен сюжет, благодарение на който се очертава отчетливо израстването на поета - формално и съдържателно, избистрянето на строго индивидуалния му почерк и глас, генезиса на любовното чувство, неотделимо от неговия личен „промисъл за Вселената”.

Почитта към талантливите предходници и съхраняването на паметта за яркото им присъствие в духовния живот е неотменима част от себеуважението на една културна нация. И начин за нейното самосъхраняване.

В навечерието на 80-та годишнина от рождението на големия български поет поредното издание на негови стихове - любовната му лирика - потвърждава, че истинските стойности в литературата са надвременни.

2015