ГОВОРИ БАЩА МИ
ГОВОРИ БАЩА МИ
Сине.
Нямам ниви, жълтици - в наследство.
Нямам слава и власт.
Наследи мойто име
и честно
преживей до последния час.
Седем зими в окопите гизнах.
В сто атаки щикът ми кървя.
Три куршума са в моята риза -
туй наследство събрах.
Поеми го - България цяла
в тази кървава риза
тежи.
На Чаталджа в атаки е пяла,
Булаир не можа я смрази.
Седем зими в окопите гизнах.
В сто атаки щикът ми кървя.
Три куршума са в моята риза -
туй наследство събрах.
И когато си ида - простри я -
чак от Тимок до Черно море.
В тази риза България бие -
облечи я добре.
ЗА ТЕБ, ОТЕЧЕСТВО!
Родопа е една балада,
написана с перо и щик.
И всеки бор е
кръст за храброст
на някой български войник.
Гора от кръстове за храброст:
зелен родопски пантеон.
Звездите слизат за награда
на граничарския пагон.
И върховете пеят песни.
Като юнаци бдят скали.
За теб, Отечество!
Гордей се
със тази крепост
за орли!
