Дафинка Станева

НА ХРИСТО БОТЕВ

Защото, макар и гладен, не прие робските окови на хляба…
Христо Банковски

Толкова дребни сме вече, Поете,
в пътища пустословни.
Неми, орлите по върховете,
креят с криле от олово.

Верни най-вече на хляба насъщен,
станахме охлюви плахи.
Вардим имоти, басейни и къщи,
хвалим уютното блато.

С левските песни за Свободата
търсим духа ти в Балкана.
Ще ни покаже соколът следата,
ала кой днес ще въстане?

Нека опазим поне в паметта си
твоите знаци бунтовни,
та да ни светиш над тъмните страсти
с дело и слово чутовно!

ЧОРАПИ ОТ МАМА

Дъжд - скитник, от света отчаян,
насън Морфей нощес ми прати.
А от небесната си стая
мен мама даде ми чорапи.

Такива, плетени от нея
в студените отвъдни нощи,
та с тях краката си да сгрея,
душата да ми топлят още.

Какви ли не чорапи мога
да купя в магазина днеска -
камилски и ангорски…Огън
купуваме си толкоз лесно.

Ала чорапите ти, мамо,
те най са топли - знам отколе.
Защото обичта голяма
от нас прогонва студ и болест.

Ти с пръстите си изтънели
чорапи все плетеш за мене.
И в звездна нощ в иглите бели
за мен гори любов нетленна.

Кълбото земно ти изплете,
навиваш днес небесна прежда.
И в полъх бял от райско цвете
усещам вечната ти нежност.

ДУМИТЕ И ПОЕТЪТ

Когато чуете, че някой наш поет
си е отишъл от света без време,
че сам е скъсал пътния билет,
неиздържал житейското си бреме,
не го осъждайте,
не го корете!
Преди да срещне дулото с куршума,
застрелян бил е той от своите -
със думи!

УЧИЛИЩЕТО В МЕН

Отдавна вече в дневници не вписвам
отсъствия, оценки, забележки.
Тетрадката на времето разлиствам
с училищни тревоги, радост, грешки.

Ваканции с кайсиев дъх не чакам,
сънувам ученически контролни.
Понася ме на спомените влакът
в годините без дневник електронен.

В прозорците отворени се втурват
мелодии от вятър носталгичен.
И сменят се сред светлата ми буря
картини и лица - и тичат, тичат.

Звънец в септември, дни, с мечти богати,
с очите детски, с мъчните въпроси.
Рождественски напеви, волно лято
със жътвен зной и полъх сенокосен…

В глобална мрежа онлайн запленено,
училището носи пак доброто.
И школският звънец ще звънка в мене
до вечната ваканция при Господ.

АВТОБИОГРАФИЧНО

Детство на подплашено врабче
във гнездо под ветровита стряха.
Младост - небосвод непомрачен -
обич и звезди тъй близки бяха.

Зрелост - преоткрити брегове,
бродене по залезни градини.
А светът не спира да зове -
сякаш не живот, а миг е минал…

ТАНЦ С БЪДНОТО

Танцувам с внучката.
Сами сме в цялата Вселена -
аз, тя и музиката вдъхновена.
Летим. И в танца ни с детето
докосваме се мигом до небето.
Това е танц на обич, радост, порив
да се издигнеш като птиците в простора.
И да превърнеш лудото въртене
в мечта и в опит за летене.

Детето смее се. На мен душата ми ликува -
минута -две аз с бъдното танцувам.

НОКТЮРНО

Поезията зъзне в шала
на земната ни суета,
дорде в нощта луната бяла
облее с млечна глеч света.

Тогава литват самодиви,
притихват птица и дете.
А звездното небе щастливо
във мрака стихове чете.

СВЯТА ИНКВИЗИЦИЯ

Не смеем и да се докоснем,
държим се като йезуити.
Уж всичко между нас е просто,
а чувствата остават скрити.

И зад мотиви все разумни
в душата непокорно греят.
Бронираме ги с думи шумни,
а те - напук на тях - си тлеят.

И бликват в пощите безсънни
подобно на поток планински,
дорде отново се разсъмне
и пак ги скрием йезуитски.

Така и ден, и нощ без мяра
си инквизираме сърцата.
А в нас пулсира крехка вяра,
че става любовта ни свята

ДОБРЕ ДОШЛА, ЛЮБОВ!

Здравей, любов! И ти, дочакан мъж
в сезона ми мъгливо-листопаден!
През суховеите - бленуван дъжд,
след зимни хали - дъхав злак в ливада.

Потъвам в бездните на твоя глас,
въздигаш ме след туй до върховете.
През есенните нощи с райска страст
гърдите ми - две ябълки - ти светят…

Даряваме си грях и чистота
в неземните и земните предели.
Под ореола скъп на есента
пак чувствата струят непрегорели.

А мъжко-женските ни начала
във вечното си русло се преливат.
И пак мълвим: “Любов, добре дошла!
Че само с тебе светим и сме живи!”.

ЯБЪЛКАТА

Ябълката цъфнала се нежи
под априлското небе.
А пчели навиват златна прежда
в бледорозовите цветове.

Две гугутки в клоните играят
и нехаят за смъртта.
Луднали на люлка залюляна,
палави деца летят.

Златни ябълки като в Едема
зреят.Не познала грях,
мълком ще пристъпи тъжна Ева
да откъсне някоя от тях.

Морен в сянката ще седне старец
в броеница мъдрост да реди,
да си спомня славеева младост,
прегоряла в битки и беди.

Ябълката после клони свежда.
Колко обич нежна ражда тя!
Боже, остави ми ти надежда
в семе ябълково да се преродя.

МЪГЛА

С лапи сиви мъглата
по земята унило пълзи.
И попиват полята
милиони студени сълзи.

Няма вятър да вейне,
да стопи този мокър мечок.
Няма слънце да сейне
златно семе по свод синеок.

Сякаш в мрачна хралупа
ме затваря мъгливият звяр.
И в душата ми трупа
безнадеждност, печален товар.

Ала в мен не угасва
този порив за светло прастар.
Чакам слънцето ясно
да потрепне с небесен пендар.

БАЛЧИШКА ИМПРЕСИЯ

Морето е родило изумруди,
но никой не дочу ни стон, ни вик.
Вълните, укротили бяс и лудост,
докосват плажа с изтънял език.

Балчик, вграден във спомени и камък,
мълчи вглъбено - сякаш древен жрец.
По покриви, по плажа с лятна памет,
занизва бисер пролетен дъждец.

И уличките омиротворени
се вслушват в нежната дъждовна реч.
Затананикват сините рефрени
и тръгват към спокойното море.

Сред клоните с напъпили дървета
минутите забавят своя ход.
Ти чувстваш: времето бразди морето
и съзерцаваш земния живот.

Не чуваш тътен от стремглави вихри,
дъждът отмива зимната печал.
Тук в теб тревогите внезапно стихват
и ставаш камък от градеца бял.

СНЯГ

Сняг тихо на земята пада
с патриархална простота.
Той иде тук като пощада
за дребната ни суета.

Той иде пак, за да събуди
надеждата за чистота.
И с приказното бяло чудо
възражда кротко радостта.

Приел небесната награда,
по детски светъл е светът.
Сняг тихо на земята пада -
в мен бели мисли пак кръжат.