ПЛОВДИВСКАТА ПОЕЗИЯ

Иван Д. Христов

Пловдив - градът на Седмохълмието, магическият град разположен в равното тракийско поле, близо до Орфеевата Родопа планина. Тази природна даденост винаги е влияела на духовните проявления на творците през годините.

Изкачим ли се на тепетата му, откриваме чудото на този невероятен град, който обхващаме с поглед губещ се в безкрая на полето и венеца на планините ограждащи хоризонта - една неповторима наслада на духа, един подтик към поетично съпреживяване.

Освен всичко друго Пловдив е „литературен град”, в който житейските преживявания са немислими без свидната равнина. Както казва и Владимир Янев - „Пловдив е градът, който сам по себе си е величава епическа поема”.

Поетите на Пловдив духовно са свързани с този град. Тяхната литературна и житейска съдба, техните стихове ни карат да надникнем в „литературния му пейзаж”, водени от обичта им към древния тракийски град, преживял толкова епохи, на любовта към поезията, на която са се посветили.

Интересът към творческото дело на пловдивските поети е признание за тяхното забележимо присъствие в националния литературен процес. Въпреки, че всеки поет носи своето специфично светоусещане и творческа нагласа има нещо, което ги сближава с художествената словесност, породено от духовната връзка с този град.

По силата на отколешна традиция - Пловдив култивира в поетите едно гражданско поетическо мислене, чувство за обществена съпричастност и творчески морал. Както отбелязва и американският писател Джон Гарднър - „Истинското изкуство е нравствено, то цели да продължи живота , а не да го върне назад”.

Творческото присъствие на пловдивските поети, поетичните им текстове написани в града на седемте хълма, внасят своя дял в съвременната поезия. Развитието на пловдивската поезия е като всеки литературен процес - идват млади гласове, а тези, които привидно мълчат, готвят своите литературни изненади.

Стиховете на пловдивските поети са едно пътуване към техния духовен свят, творчески виждания и предпочитания. Те ни карат да съпреживеем Пловдив като духовна ценност, защото е град на вечността. Той винаги е бил световен град - една пресечна точка на минало, настояще и бъдеще.

В това се крие и разковничето на пловдивските творци - да не забравят миналото, да живеят с проблемите на днешния ден и да гледат към бъдещето. Пловдив има и поетичните таланти, и художествените проникновения.