Иван Д. Христов

Новата книга „Лунният мост” /2020/, утвърждава Иван Енчев като майстор на съвременния роман. Писателят е автор на повече от двадесет книги с поезия, белетристика и публицистика.

Носител на националните литературни награди - „Александър Паскалев” за цялостно творчество и „Георги Караславов” за романа „Кървав пелин”.

Романът „Лунният мост” третира актуални и злободневни проблеми от нашето съвремие. Той е изграден в три взаимно свързани и допълващи се части: „Стрелец и дева”, „Време за срещи и време за раздели”, „Жребият е тук”.

Книгата е добре композирана, с интересна и интригуваща постройка - разказ в разказа и аз повествованието. Отделните епизоди са свързани в обща сюжетна нишка. Проличава и стремежът на автора да разгърне в по-широк епичен план своите герои и техните преживявания.

Сюжетното действие на романа увлича още от самото начало. Група бивши съученици от страната и някои дошли от чужбина се събират на другарска среща в градски ресторант.

Сред тях са емигранта Станчо - Щуреца, Катя Калинова, хубавата Валя, архитект Драганов, счетоводителят Георги Йотов, бизнесмена Васил Дебелия, писателят Благой Велинов, зад когото се крие автора.

Срещат се миналото и настоящето, младостта и старостта, в която все още тлеят юношеските любовни чувства и оживяват съкровени спомени.

Много са персонажите в романа. Макар, че всеки е поел своя житейски и професионален път, те са свързани със спомените за съвместното юношество. Авторът акцентува не само на техните съдби, но и върху социално-икономическите и политическите проблеми у нас, на които те са свидетели и участници.

Книгата носи откровени послания за душевният свят, води до социални размисли. Въвежда ни в свят на морално разложение, на диспропорция на материалното и моралното.

Картината на описаните български села е песимистична и отчайваща - обезлюдени от миграцията, с изоставени разрушени къщи и запустели гробове.

Среща ни и с безскрупулността и ненаситната алчност на такива новобогаташи като Васко Дебелия, които забогатяват на гърба на другите.

В хода на сюжетното действие писателят отделя място за всеки от героите на романа, някой от тях принудени да търсят препитание и щастието си в чужбина.

„Лунният мост” е роман за преломното време, в което живеем, поставило на изпитание нашата съвест и морал. Богатството и лакомията са обезценили останалите човешки ценности. Авторът отстоява в романа си високи морални и нравствени позиции.

Енчев разказва увлекателно и завладяващо. Изгражда образи, които само с няколко характерни детайла, остават запомнящи се със своята индивидуалност.

Езикът на романа е стегнат, лаконичен, жив и увлекателен, на места емоционален и метафоричен.

Като лайтмотив звучат думите на една от героините в романа Катя Калинова: „Живота ни прилича на подарена от Бога късна вечеря с неочакван край. Главната ни драма е разминаването на нашите очаквания с извратената съвременна действителност”.

Затова и желанието им да подновят символа на тяхната младост - Лунният мост, водещ към гимназията и към „Шипков хълм”, така и не се осъществява.

Съдбата събира заедно след много години Щуреца и Катя. Станчо намира и дъщеря си Елена. Влюбените страстно някога архитект Драганов и Валя, въпреки пламналата отново любов пак се разминават по пътищата на живота.

Георги Йотов преоткрива истината за оцеляване не в чужбина, а в родния край - възстановяване на изоставена селска къща, връщане към земята - подредения и отрупан с цветя и плодове двор. Тишината и спокойствието, хармонията с природата, защото според Йотов „вода, която не се движи става блато”.

Със събирането на приятелите , този път в къщата на Йотов, писателят ни внушава косвено, че няма по-скъпо и свидно място от родината, каквато и да е тя. Иван Енчев е добър познавач на народопсихологията ни, затова въпреки повратностите на времето и социалното разслоение, той не губи надежда за нещо по-добро и справедливо.

Размислите на Благой Велинов за смисъла на човешкото битие го водят до заключението, че „красивата мечта е като бебе - неизбежно пораства и се преобразува в неузнаваема действителност”.

В „Лунният мост” - Иван Енчев художествено преоткрива много истини за нашето време. Романът носи нравствени и морални послания за красивите мечти и изгубените илюзии, за доброто и злото, за честта и безчестието, за смелостта и смисъла да се живее въпреки трудностите и перипетиите в живота.

Той потвърждава самобитния творчески свят на писателя, неоспоримата му дарба на майстор разказвач, изразяващ открита и честна гражданска позиция и правдиво изобразяващ днешната ни действителност.