Димитър Симидов

Един до друг чаровно приласкани,
сами сме ний сред каменния град -
не виждаме ни близък, нито брат,
един до друг чаровно приласкани.
Две сенки посред шумен маскарад,
прокълнати от черни истукани -
един до друг чаровно приласкани,
сами сме ний сред каменния град.

Далеч угасват сетните въздишки
на морно отминаващия ден, -
настъпва здрач - злокобен и студен -
далеч угасват нечии въздишки…
От свойта звездна твърдина над мен
луната вий венци от бели нишки -
далеч угасват сетните въздишки
на морно отминаващия ден…

Прокълнати от черни истукани -
две маски посред шумен маскарад,
сами сме ний сред каменния град;
прокълнати от черни истукани…
Не виждаме ний близък, нито брат,
един до друг чаровно приласкани -
прокълнати от черни истукани,
две маски посред шумен маскарад.

——————————

сп. „Маскарад”, г. 1, кн. 1, 1921 г.