РАЗГОВОР С ПРЪСТТА
РАЗГОВОР С ПРЪСТТА
Все по - често размишлявам край пръстта.
В нея полк безсмъртен пак и днес минава.
В нея диша още силна паметта.
Тя послания завинаги остава…
Разговарям непрекъснато с пръстта.
В тая пръст и в урните живее
в спомените с пулса младостта.
Всеки има своя дух и тяло в нея…
Разговарям мълчаливо сам с пръстта.
Тя и мене утре тихо ще приеме…
И в последен кратък стих от песента
ще отекне глас от миналото време.
Неизбежна е за всички ни смъртта.
А пръстта е вечна. Тя остава.
Раговаряйте по-честичко с пръстта!
В този разговор животът продължава…
27.10.2020 г.
Антоново, кв. Еревиш
СВОБОДА
Всяко робство е песен в нощта.
Без значение с давност и годност!…
Колко много излишни неща
стават пречка да бъдеш свободен!
Свободата е ден за парад,
а за някои даже и празник.
Тя е често предимство за млад
или просто илюзия празна!?
Свободата е път. Светофар.
Или птицата волна, която
е понякога верен другар,
който стреля направо в крилата!
Свободата е нужния спор -
да приемеш и нейното вето!
Свободата е твоя затвор,
който има метална решетка…
Свободата е страшна беда,
ако в робство край нея живееш…
Ето, имаш сега свобода.
И какво ще направиш от нея?
И какво свободата реши?
Вместо иго - да тегне присъда:
ти свободен сега ще грешиш
кой да бъдеш и кой да не бъдеш …
И в присъствие на свобода
ще живееш по правилата
между въздух, земя и вода
в робството на Свободата…
Роб свободен - оксиморон.
Поетична илюзия вечна
по изпитан природен закон
за уроците ни по човечност…
