ВЯТЪРНА ПОЩА
СЪТВОРЕНИЕТО
В начале всичко беше предислов -
безмълвие в очите на момиче.
Целувка - първа двойка по любов
и по невинност първия отличен.
Когато вече сътворих света,
и с дявола осъмнах на запойка,
отличен той ми писа в любовта,
а по невинност - съответно двойка.
СМИСЪЛЪТ
Ехо ли ме викна пак обратно -
там, където детството остана?
Беше тя момичето ми златно,
станиолче върху марципана.
А под него онова, което
като капката шира изтича…
И така, залепнал за небцето,
смисъла намерих - да обичам.
ВИРТУАЛНО
Ти истинска беше. Ухаеше русо.
Но вирус-злодей те превърна на чат.
Вкуса съм забравил на твоите устни -
балсама ти, който ме правеше млад.
А рано е, рано за спомена още!
Той няма да върне, което отне!
Прати ми въздишка по вятърна поща,
от теб нещо живо да имам поне!
ЧАТ
Здравей! Понеже много съм далече,
те гушкам с виртуалното мече.
Така ще бъда с тебе цяла вечер
и времето ще спира да тече.
Ще легне то на мигла овлажняла
и чак след призори ще отлети.
Ти знаеш Мечо как е недодялан
и пак е цопнал в локвата. Прости!
ВИНО
Надеждата сълзите си не помни.
За нея всеки миг е като пръв.
И в бъчва, зажадняла за октомври,
безсмъртният мавруд пролива кръв.
Засвирва чепът. Раните запяват.
Лукавия танцува с херувим…
А на четирсето, живот и здраве,
по глътките си ще се преброим!
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Денят, узрял в една безсмъртна пъпка,
взриви леда на сивия ефир.
Око, буди се! Разтреси ме, тръпко!
Надеждо, дай на грешника си мир!
Камбанки, осветете всяка клонка!
Сълза, ръсни от купел синеок!
Ведно с пчелата, причасти ме, комко,
направо от целувката на Бог!
По пътя на дъха си ще поема,
и в капчицата върху вишнев цвят,
към тебе, слънце, пак ще се въззема,
за да се върна светъл, чист и млад!
