ЗЕМЯТА БЕШЕ ТВОЯТ ЖРЕБИЙ
ЗЕМЯТА БЕШЕ ТВОЯТ ЖРЕБИЙ
На Паун Генов
Земята беше твоят жребий,
но ти сега си под земята,
а тя - о, Боже - днес над тебе
реални граници премята!
И цялата покрита с троскот,
и буренясала без време,
очаква Селянинът - Господ
да хвърли в нея златно семе…
Я виж навущата си кални
човеко, сътворен от Бога.
Да я деля на идеални
и на реални части аз не мога.
Твой жребий е земята горе -
хранилница на всички бедни.
Светът очите си затвори
и няма кой да я погледне!
ПОД ОБЛАЦИ И СИНЕВА
На Димо Боляров
Вървяхме двамата с Инджето
под облаци и синева.
И сричаше наум полето
римуваните ни слова.
Днес в селото с болярско име,
където аз вовек лежа,
затворена във кръг интимен,
се скита моята душа.
И сякаш Лермонтов притури
до моя стих и стиха свой:
„А он, мятежный, просит бури -
как будто в бурях есть покой!”
Вървим пак двамата с Инджето
под облаци и синева…
Мираж ли е? Или в небето
наистина расте трева?
ПО ПЪТИЩАТА ТИ ВЪРВЯХ
На Никола Фурнаджиев
Вървях през бури и през бурени,
над моя ден пожар димя.
Затуй дървета прекатурени
спят в тебе, майчице земя.
И думкат пак ония тъпани
в нощта на мойте стихове.
Вън бягат облаци, раздърпани
от пролетните ветрове.
Родино, майко Богородице,
по твойте пътища вървях.
Къде ли са ония конници -
да литна и в смъртта след тях…
ЛИРИКА
На Петър Алипиев
Приятели, не ми се мре,
живот кълни сред равнините.
Я, вижте, в житното море
отново птиците долитат.
Една жена към моя ден
върви през изгреви зелени,
морето на живота с мен
нагазила е до колени.
А някъде край Дунав тих
полето изведнъж пресича
и шмугва се във моя стих
едно уплашено лисиче…
И аз, докато разбера,
защо два ястреба се бият -
видях от техните пера
врабците как гнездо си вият.
НОЩТА Е ДЪЛГА
На Иван Мартинов
Не само по славянските земи,
тече, навярно, и през мене Драва…
О, виждал съм земята как дими
и слънцето през пепел как изгрява.
Бях свой сред чужди, даже чужд сред свои,
във раницата носех хоризонта…
Аз не измислях своите герои,
защото бяхме заедно на фронта.
Затуй сега съм странно замечтан
и в спомени понякога улисан…
Животът ми бе истински роман -
уви, остана си той недописан.
