ОТ ПАРКА НА ПЛЕВЕН
превод: Георги Бънов
ОТ ПАРКА НА ПЛЕВЕН
Плевен, кости скътал в скути
и безсмъртия – в редути!
Спят в редутите герои
сред иглики, сред шибои –
Плевен, кости скътал в скути!
Тук една ли смърт се крие!
Свободата да убие,
бясно в Мъртвата долина,
турският порой премина
Свободата да убие!
Свободата, майка свята,
с бинт превързваше земята:
с черна кърпа пребрадена,
тя, ранена, не простена –
Свободата, майка свята!
Где са Валтер и Фуртуна?
Изстрел вражи ги целуна.
Спят на Гривица в покоя
вечният си сън след боя.
Где са Валтер и Фуртуна?
Срещат плевенското слънце
руси, българи, румънци;
те в една прегръдка слени,
от могилите зелени
срещат плевенското слънце…
КАКВО Е БИЛО ВЧЕРА
Тичат хората. Непрекъснато тичат.
По работа. Грижи. Радости. Болки.
Тичат и дните. Мълчат нощите.
А аз си мисля: какво беше вчера?
Вчера! А, да, една експлозия.
Ядрена. Подземна. В Невада.
И се случи още онази злополука –
старец един пресичал улицата…
И станало някъде едно земетресение.
Не, две били. Едното земно.
Първото с лава убивало, със шок.
Другото – с бомби, с олово, с огън…
Вчера няколко големи учени
Нобелова награда получили. Слава!
Вчера била погълната една държава,
образно казано – от една акула.
От друга планета пристигнали снимки
от космическа станция.
Вчера били на смърт изпратени
хора, които се борели за свобода.
И пак вчера измрели милион риби
и птици, на не знам кой си атол,
от замърсяване със уран и със олово,
с отровен газ, със смола и петрол.
Какво още е било вчера?
А, да, равноденствие. Денят наголемява.
Спи ми се. Но още пиша. Още пиша!
И заспивам под огромния знак
на една въпросителна…
НАШАТА БОЛЕСТ
Тя е от десетилетия.
Причините? Гладът, студът.
А може би онези –
двамата гении.
Ние свикнахме с бедността.
Вината отдаваме все на съдбата.
Но отговорността не я носят
студът и гладът, а глупостта.
Всичко това ще свърши,
ако не сме стадо.
Питам се само: кога?
Акълът ни все закъснява.
МИГ В ТВОЯТА ВЕЧНОСТ
І.
Най-старият и най-младият сън –
между сънищата най-свят –
ще остане, може би, затворен
в една буца пръст.
Аз сънувах, че съм дете
и усещах, че едно съм
със земята, която орях,
с всяка бучица пръст.
Незнайно се опъваха
пътища в душата ми крехка
и извираше от дълбочината
на браздите
чист сън като детска песен
за живота, който идва
и над всеки гроб
ще се превръща
в една и съща буца пръст.
ІІ.
Буца, бучица пръст –
според християнските закони –
аз от теб съм сътворен
и в теб ще се върна.
От незапомнени времена,
моите деди и прадеди,
все в буци пръст са се превръщали
и аз усещам как стъпвам по тях.
Как стъпвам по техните кости,
защото ти, земя, събираш
в една буца пръст един народ,
една държава.
В огнището от светлина,
още с появяването си,
впиваме се в теб като корен
и тръгваме нагоре.
По твой майчин образ
изгради ни, земя,
в една вечна родина,
в едно свято отечество.
Аз се усещам с теб едно
и ще те възпявам вечно.
И ще легна смирено в пръстта –
миг от твоята вечност!
