Георги Гривнев

***
Село зад бърдо.
Село, захвърлено
в гората,
което не емигрира,
което не хваща терминал 2,
а е вярно на планината
и от своето място не мърда.
Село със минало,
родено в бягство
от робията
и чисто
като при сътворението на света.
Село
със герб от каменна дъга,
под която, ако минеш,
ставаш по-твърд от скала,
по-нежен от жена.
И се покръстваш
- без ритуал, безлюдно -
не ти се връща там,
откъдето си тръгнал,
и стигаш там,
където си мечтал.
Село зад бърдо -
с крило на орел,
с красотата на лястовица,
остани си завинаги там,
където си кацнало!

НЕВЯСТАТА

Аз съм мъртвата невяста…
Тома Садукей

Аз съм мъртвата невяста с име Ангелина.
Ангел си останах до смъртта, макар че бях любима

на един родопец, който ме обикна силно.
Така е било писано, така навярно Бог е искал.

И неизживели още самата първа нощ красива,
насила друговерец искаше със него да съм по-щастлива.

Съпругът ми ме защити с кръвта си и с живота.
А онзи аз убих с ръце, и с двете си, и с ножа.

Любимият, единственият, беше вече на небето.
И аз се втурнах към скалата, за да съм със него.

Един до друг сега сме и няма кой да ни смущава
съня, във който завинаги ще бъдем двама.

Повярвайте, това бе истина, не бе измислена легенда
и за да стигнете далече, поспрете мъничко до мене.