90 години навършва свещеникът, приеман от златоградчани като Патриарх – отец Атанас Аролски

Ефим Ушев

На 1 ноември – Денят на народните будители, свещеник Атанас Аролски, който прекарва близо половин век в Златоград като глава на местното християнско население, навършва 90 години.
Това е поводът да припомним за личността, която в най-жестоките години на комунистическо безверие отстояваше ценностите на човечността и Христовата любов.
Роден е на 1 ноември 1919 г. в с. Павелско, второ дете на Мария и Ангел Аролски, родители на още пет деца. Тук завършва прогимназия, а средно образование – в Първа мъжка гимназия „Александър І” в Пловдив.
През 1939 постъпва в Богословския институт в с. Черепиш, който завършва след две години като първенец на випуска. В българската войска служи от 1941 и до края на следващата година е архивар във Военно окръжие в Пловдив.
През есента на 1943 г., след стаж в пловдивския храм „Св. Георги”, е ръкоположен за свещеник и изпратен в Златоград. Пристига на 30 декември 1943 и започва трудния си път на Божи служител в един град, в който християнството е на почит от векове.
Отначало преподава вероучение в местното училище, в празничните дни изнася беседи пред миряните, организира вечеринки с благотворителна цел. Като основно задължение на църквата счита грижата за самотни и нуждаещи се хора, огромна е работата му по поддържането на храмовете и параклисите, в които сменя всички прозорци, ремонтира покривите им, организира електрификацията на храмовете. Освен че са липсвали материали и майстори, след 1944 г. новата официална власт на комунистическа вече България всячески затруднява дейността му.
По-възрастните златоградчани си спомнят как отецът сам е пренасял материали за църквите, как сам е гасял вар за белосването им, работи и като домакин в Тютюневия монопол, където започва приятелството му с много мохамедани от града и околните села. Главната му дейност в църквата обаче е затруднявана по всевъзможни начини, забранява се извършването на ритуали извън храмовете, за дълго време дори се спира биенето на камбаните за празниците, забранява се на миряните да посещават богослуженията.
Като тъжен спомен остава за него Коледа на 1952 г., когато в църквата се престрашават да дойдат само трима души, а около входа шарят двама войници с пушки, изпратени от офицерите си. Независимо от трудностите, произтичали от самата политическа система, златоградският период на отец Аролски е време на много труд и удовлетворение, когато спечелва обичта и уважението на всички златоградчани.
В книгата си „Излел е Дельо хайдутин” авторът Величко Пачилов пише: „През цялото време на трагични исторически превратности, този всеотдаен Божи служител със себеотрицание и скромно, без много шум, но с пословична енергия, носеше своя тежък кръст. Беше почитан от цялото население – и от християни, и от мохамедани, като образец на духовен пастир и човек с най-високи добродетели…”
От 1994 г. и досега, отец Аролски работи в с. Хвойна, където се мести, за да се грижи за възрастните си родители. Отговаря за енориите в селата Малево и Орехово, през голяма част от изминалите 15 години служи и в църквата в с. Павелско. През 2005 г. е определен за „Един от достойните българи”.
Годините му са много, но за него работата винаги е била дълг, поет пред Бога. Оставяйки вратите отворени, той винаги очаква младите свещеници да поемат храмовете в Родопите.