ОПЕРАЦИЯ „ТЕЛЕФОННИ ИЗМАМНИЦИ”
Тъкмо следобедната дрямка ме беше оборила на дивана, когато прозвъня телефонът. Стори ми се, че звучи някак делово, служебно. Побързах да вдигна слушалката.
- Ало…
- Инспектор Петров съм от криминалната полиция. По следите сме на банда телефонни измамници, които ви наблюдават. Провеждаме операция за залавянето им и ви молим за съдействие. Сама разбирате, че действията ни са конфиденциални и по никакъв начин не трябва да се разгласяват. Увийте наличните си пари и скъпоценности в черен плик, точно в 15.00 часа го хвърлете през балкона и веднага се приберете, щото ще има стрелба. Когато заловим мошениците, ценностите и парите ще ви бъдат върнати до стотинка, до стотинка - повтори инспекторът и с патос натърти: - Госпожо, разчитаме на вас, призоваваме ви да изпълните гражданския си дълг!
- Да, да, да… - промълвих стресната.
Стиснала слушалката в ръка, стоях мълчаливо и мирно, като при получаване на заповед, и се питах с какво една 85-годишна старица е заслужила доверието на полицията.
Моят мъж, Бог да го прости, беше милиционер и казваше, че трябва незабавно да се действа, когато дългът те призове. Събрах парите от пенсията и заделените за погребение.
Погледнах часовника, оставаха минути до 15.00 часа, нямаше никакво време за губене. Сложих банкнотите, Богородичката и пръстенчето в черна найлонова торба и изсипах шепа стотинки в нея - инспекторът обеща, че парите ще ми бъдат върнати до стотинка.
Точно в 15.00 часа метнах здраво завързаната торба през терасата и се прибрах в хола.
Застанах зад пердето на прозореца и в този момент видях мъж с шапка, който се наведе уж да си завърже обувката, сграбчи торбата, пъхна я под мишница, огледа се и с бързи крачки сви в първата улица. Ослушах се за викове или изстрели. Нищо не дочух.
Тишината закънтя в главата ми.
През нощта се обръщах ту на едната, ту на другата страна и какво ли не премислих за парите и скъпоценностите ми, полицията и телефонните измамници. Заспала съм на зазоряване.
Събуди ме звънът на телефона. Още сънена, вдигнах слушалката.
- Уважаема госпожо, инспектор Петров съм. Полицията сърдечно ви благодари за съдействието. Заловихме един бандит, останаха още двама. Изтеглете от банковата си сметка всичките си спестявания и в черна торба ги поставете точно в 10.00 часа под третата пейка в парка пред дома ви. Ние ще чакаме мошениците, за да ги хванем, а вие си тръгнете, щото ще има стрелба. И не забравяйте - всичко е конфиденциално!
- Ама, ама, ама… - пророних ужасена.
- Бабо, да не би да ти са се обадили телефонни измамници, та теглиш спестяванията си? - попита ме служителката в банката.
- Не съм чак толкова наивна. Синът ми ще си купува кола, искам да му помогна…
В късния следобед отидох в парка и надникнах под пейката - торбата я нямаше.
Полицията сигурно вече е заловила мошениците, помислих си аз и се прибрах вкъщи с чувството на изпълнен граждански дълг.
