РАЗКАЗИТЕ НА ТОТЬО НЕРЕЗОВ – СЪЧИЦИ ВЪРХУ ОГНИЩЕТО НА СПОМЕНА

Ангел Колев

Пред читателския съд е петата белетристична книга на Тотьо Нерезов „Съчки върху жарава”. Тя съдържа 69 разказа, обединени в пет раздела: „Носталгин”, „Кьоравата”, „Пришълците”, „Жребци” и „Съчки върху жарава.”

Всички те са писани в периода от 2015 г. насам и вече са срещали своите читатели чрез страниците на „Чирпански новини”.

В новите си разкази Нерезов продължава да надгражда образи и мотиви от предишните си книги - първите три с общо заглавие „Полицаят от Чирпан” (1994, 1999 и 2000 г.) и четвъртата - „Мъжки разкази” (2015), всички свързани с бита на българското село.

В първия раздел - „Носталгин”, погледът е насочен назад, в миналото. Героите говорят с мерак за преживяното, тъгуват за него. Там е младостта им, там е и любовта. Затова героят от едноименния разказ иска от аптекарката несъществуващото лекарство Носталгин. С него да лекува носталгията по миналото „…Не заспивам, нито се храня, само спомени сънувам… Уж съм буден, а сънувам”…

В „Кьоравата” се представят черните краски от действителността. Днес кой каквото си реши, прави го, заявява героят на Нерезов. Отсъствието на контрол прави злосторниците по-дейни, направо нахални. Моралът им е над закона, не ценят общественото мнение, не се съобразяват с него. Личното им аз е над всичко.
„Кьорава работа - аз на очите ли си ще вярвам или на теб”, заявява героят на Нерезов при опит да се маскира стореното зло?… „На ти 40 поясока - да си вържеш гащите - да не паднат, като видиш престъпник”, съветва героят плахия полицай.

В „Пришълците” акцентът е върху преселниците, новите в селото. Откакто свят светува, хората пътуват, търсят по-добри места за живот. Те носят друга култура, различни обичаи и нрави, така придават и по-различен облик на местните.
Но често родното ги тегли назад: „Където е окучило, там се е научило”, казва героят на Нерезов. И когато пришълците не могат да свикнат с новото, поемат към родното място. „Дори и кучето, което идва с дядови, не издържа и тръгна по обратния път.”

В раздел „Жребци” се срещаме с мъжкарите - хора, които тежат на мястото си, те са все отпред, на баша. Думата им тежи, а делата им са за пример. В трудни моменти първо мислят за другарите си. Как ще се върне от фронта в село без тях? Какво ще каже на близките им - че не ги е опазил, ли? (Фърфалов). Държат животните им да са най-хубави, да са ударници, първенци във всичко (Петеля).

Безспорно постиженията на Нерезов са в раздела „Съчки върху жарава”. В миналото е големият огън, жаравата, но тя продължава още да топли. Затова всеки разказ е съчица върху огнището на спомена, а пламъците му стоплят душите. Този огън намираме в постъпките на героите, в геройството им…

В „Камъчета” майката има тази сила да даде нож на дъщеря си, взета силом за ханъма на бея. В подходящ момент тя ще го забие в сърцето си. За да опази българската вяра.
Авторът представя героите си с красивото, чистото и почтеното в тях. Те излъчват доброта и любов, дадени са в изпитание, в нравствени терзания.

Верен на неизмислицата, Нерезов представя и случки от нережисирания живот , в който един прави добро, а друг - зло. В „Кирпича” сушата убива реколтата на селяните и попът отправя молебен за дъжд. Спасителните капки обаче развалят кирпича за строеж и това коства живота на свещеника. В „Сине Стояновата” смелият момък варди момите да не ги крадат турците, но предател го издава.

И в тази книга Нерезов продължава любимата си тема - да търси паралели между човека и животните. В повечето разкази човешкият свят се преплита тясно с този на животните - коне, гълъби, кучета, овце…. („Гълъба”, „Жребеца”, Гургулчета”, „Гарагашката”, „Зайкинята”… И те са като скачени съдове - наруши ли се равновесието в единия, това засяга и другия.

В „Съчки върху жарава” преобладават т. нар. селски сюжети - именно в слабостта към селото се крие силата на разказвача.

Героите на Нерезов тъгуват не само по миналото, боли ги, че селата си отиват като тях от живота. И тази тяхна безнадеждност в утрешния ден не само тревожи, тя плаши.

Писателят показва голямата си болка от обезлюдяването на българското село, което още пази неразгадани тайни, неразказани истории и легенди…

Нерезов протестира и срещу незаслужената забрава на личности, посветили живот за род и родина.

Затова отправя директно укора си към потомците: „Наконтени млади хора, животът не тръгва и свършва с вас”.

Разказите на Нерезов очакват своите читатели.

Попътен вятър за „Съчки върху жарава”.