ПРИЯТЕЛСТВО
ПРИЯТЕЛСТВО
С едно плашило се сприятелих -
да не повярваш чак.
С добро сърце - случайно го открих -
да не повярваш чак!
Стърчеше сред полето сам-само
и май ми даде знак,
че носи в джоба си едно писмо -
посочи ми го пак.
На плика пишеше: “За теб!” Нима?
Да не повярваш чак!
Прочетох го и ме обхвана срам -
писмо е, няма как…
Това плашило сламено, разбрах,
си търсеше другар.
А мислех, че седи да пази страх
по обичая стар.
И оттогава често ходя там.
С усмивка отдалеч
то ме посреща винаги и знам -
не ни е нужна реч
да се разбираме.
Щом помълчим,
се връщам в своя свят
със дух укрепнал, сякаш несломим,
с усмивката му цвят…
САМ РЕШАВАЙ!
Толкова е хубаво морето сутрин рано.
Бризът още сънено се лута по брега.
Чак следобеда, като клавиши на пиано,
белите вълни донасят мъничко тъга.
Сутрин рано мидите проблясват, оцветени
с цветовете на дъгата в пясъка златист.
Лодките на котва в залива са подредени.
Хоризонтът е спокоен, въздухът е чист.
Сутрин рано слънцето е ласкава усмивка.
На душата й е леко, радостно. И пак
ронят се минути… Няма времето почивка,
но на всекиго изпраща съдбоносен знак.
Хей, ти, друже непознат, стани, недей проспива
своя звезден шанс. Помни: животът е един.
Сам решаваш дали да е песничка красива.
Стига да поискаш, всеки връх е достижим.
МОМЕНТНА СНИМКА
Момчето ронеше трохи
и гълъбите кацаха край него,
защото чувстваха добрата му душа.
То се усмихваше.
Бе като щрих върху площада неугледен
и вярваше, че е възможно всекиго да утеши.
Момчето бе щастливо своята вечеря скромна
да сподели с крилатите посланици за мир.
Не подозираше, че в този свят огромен
проблемите редят се като брънки от синджир.
Залязващото слънце къпеше детето в злато.
Картина жива, стопляща забързания град.
Едно момче, което в развълнуваното ято
бе станало на всички птици брат.
ЖИТЕЙСКИ ПАРАДОКС
Всяка връзка започва с безумна любов:
романтични разходки, мечти и надежди.
На ръце той я носи, за нея готов е
и звезди да свали; дава пръстен годежен.
Следва Менделсон. После - деца. И така
неусетно в живота промъква се проза.
Той отдавна не й е целувал ръка.
Тя отдавна мечтае за дом по-луксозен.
И в леглото отдавна обръщат си гръб -
всеки трупа гнева си, на склад го прибира.
Постепенно достигат опасния ръб -
като бомба животът им експлодира.
По-нататък е ясно: раздяла, развод.
Смъртоносна омраза в гърдите напира…
Колко много любов под небесния свод
пламва с огън красив и безславно умира.
СЛУЧВА СЕ
В душата ми е светла тишина -
без теб вълнение не се надига.
Премислях дълго своята вина,
но вече късно е да те настигна.
Сега сама под едрите звезди
седя и гледам как нощта светлее
в очакването ден да се роди,
в очакването слънце да ме сгрее.
Без теб вълшебствата ги няма. Край!
Романтиката се превърна в дума,
която беше част от моя рай,
но си отиде като теб безшумно.
Това е опит - каза ми мъдрец: -
Недей тъжи, животът продължава…
Но щом засвири подранил щурец,
простенвам: Ех, любов, как нараняваш…
БЪДИ СЕБЕ СИ!
Не се опитвай да се пъхнеш в кожата на друг.
Обичай се такъв, какъвто си създаден.
Ти носиш гени древни като син и като внук.
И всеки изгрев срещай с мисъл за награда.
Но можеш винаги да станеш малко по-добър:
да пуснеш любовта в сърцето, да си влюбен,
да потанцуваш под дъжда, останал без чадър,
почувствал във стомаха трепет пеперуден.
Ти можеш да прегръщаш с вяра не една мечта,
когато си я покорил и тя е твоя.
Животът дълъг път е с клопки, фалш и суета -
не се плаши от него - страшен е покоя.
А най-големите вълшебства сам ще сътвориш
на островчета споделени и тогава
ти в своите потомци можеш да се преродиш,
защото ДНК с кръвта се наследява.
ТОЗИ ПЪСТЪР, ПЪСТЪР СВЯТ
Като балерина с дървен крак;
като пеперуда в тясна клетка;
като сляп във тъмното маяк;
като страшна буреносна гледка…
Като път, достигнал до врата
с катинар, ръждясал от години.
Като влак, заминал през нощта
към морета в сънищата сини.
Като овъглен самотен дом;
като птица, смъртно наранена;
като отмъстителен погром
на живота ти, превърнат в сцена…
Като дъжд библейски от циклон
на очи, препълнени от болка.
Като подивял от ярост слон,
укротен от знак на богомолка…
Има толкова “като”, нали?
Съществуват толкова абсурди:
думи с върховете на стрели,
също смях, и сълзи, и безумства.
Знам, светът е пъстър и голям
и едва ли казвам нещо ново.
Но душата ти ако е храм
за любов, за доброта и слово -
ти си неизказано богат -
просто галеник си на съдбата.
А ще съществува този свят
и когато литнеш в небесата…
