Таньо Клисуров

ЗАЩИТА НА ЗАНАЯТА

Тъй много занаяти за богати.
Аз друг избрах - да пиша стихове.
Не съм очаквал злато и палати,
а муза светла да ме позове.

Не се оплаквам. Все пак оцелявам.
Добиха други капитал, неясно как.
Умът се сърди, но сърцето не се дава -
то пак да продължавам прави знак.

И мисля: всичко щеше да е лесно,
ако на този свят самичък бях.
Но аз поисках в беднотията семейство
и две деца, към тях натрупах грях.

Защото не с неща необходими,
за да съм със печалбата на „ти”,
с метафори се занимавам, с рими…
А кой е луд за тях да ми плати?

Каквото надробих, дали ще мога
по адвокатски сам да защитя?
Ще изрека, явя ли се пред Бога,
открехнал ми небесната врата:

„Ти, Боже, имаш, мен ми е известно,
за греховете мои не един въпрос.
Но занаята си работих честно.
Виж, затова пред теб съм гол и бос!”

МОНОЛОГ НА БЕДНЯКА

Из „Антични монолози”

Преди властта да вземат - обещават
земя и хляб за всички. Със замах.
Но моят хал все същият остава,
а трима властелини надживях.
С преврат когато сядаха на трона,
забравяха за гладните тълпи -
да възхваляват почваха закона,
защото силата им той крепи.
Изглежда, че създаден е беднякът
срещу диктаторите да надава вой;
свалят ли ги - земя и хляб да чака,
но никога да не дочака той.
Дочаква пак лъжа - с вкуса й блудкав.
Додето разбере за сетен път,
че Рим го управляват проститутки,
доносници съдбата му коват;
там мускулите главно са на почит,
умът - в затворите душа бере.
Бедняко, твърде много мислиш… Впрочем
сам към затвора тръгвай по-добре!

ДУЕТ

На съседите в двора едно кученце вие.
Цяла нощ. Като мен. С тази разлика малка,
че пресипнах отдавна, защо да го крия -
след проведена с масови песни закалка.

А кутрето, горкото, плаче тъй нажалено -
вика майка си или го е страх от тъмата.
Може би и на него му е също студено
или майка му също е зарита в земята.

Може би го е сритал стопанинът подло
и болезнено свило е своята лапа.
Може би някой силен, от вълча порода,
и на него е залъка също излапал.

Оправдано е то, малък още е стажът
на кутрето самотно под луната висока:
чака ласкава дума все пак да му кажат,
да му хвърлят отново състрадателно кокал.

Малко псе, участта си по-скоро разбирай -
като мен ще пресипнеш жестоко накрая.
Хайде късай, додето е време, синджира -
още силен, тревожен и млад ти е лаят!

ВРЕМЕТО И ГЕРОЯ

И победите твои, му казват,
ти преброй като загуби днес!
Той в сълзата прикрита запазва
скъпоценното чувство за чест.

Него срещна го с битки нелесни
в младостта още този живот.
И мъжът пред врага не се стресна,
победи - с кръв и пот.

Времената менят се. Бледнее ли
ореолът на смелия мъж?
Политик един самонадеен
недостойно оплю го веднъж…

И какво да направи героя?
Пак заслугите си да изреди
или - както на времето - в боя
да се хвърли с открити гърди?

Замълча, съвестта си попитал.
И сълзата му пак затрептя -
после капна сама на гърдите.
Като орден за храброст е тя.