АФОРИЗМИ
По-добре Дон Кихот на сатирата, отколкото Санчо на хумора.
Много от неизхабените хора не са годни за никаква употреба.
Мислещите позитивно не стигат до себеотрицание.
Безкраят е създаден за вместимост на безсмъртието.
Хвърлят ни прах в очите - и от умрелите.
Несподелената любов се забравя по-бързо от неосъществената омраза.
С всичките си изненади животът е убийствено предвидим.
Правилата са за моралистите, а изключенията - за техните критици.
Това, че смъртта е за всички, най-малко обединява.
И великодушието е опит за величие.
Самочувствието е изкуство за забравяне на пораженията.
В борбата за равенство досега няма нито един победител.
Да не си обръщаш внимание е най-старата злоупотреба със себе си.
Случва се да се вразумиш и инстинктивно.
Безсмъртие има и в мисълта, че то може да не съществува.
Земята е изстиваща планета с ненормално затопляне.
Всеки е просто човек, повечето - и много прости.
Продължението на човешкия род е щафета без краен победител.
Утопия - добрите хора да бъдат колкото лошите.
В природата има жестокост, но не и садизъм.
Във всеки творчески процес има и самоосъждане.
Ако не беше сянката на съмнението, доверчивите щяха да са съвсем слънчасали.
Инстинктът за размножение е и аритметично действие на страха.
Никога не е късно за безсъние.
Небето започва от пръстта.
Лошо е да не завиждаш на добродушните.
Само Страшният съд няма нужда от реформа.
Животът е театър, чиято завеса замита следите.
Задушаващ е въпросът дали преди създаването на вселената е имало въздух.
Който оправдава всичко, е най-виновен.
Истинската мечта включва отказ от нейното осъществяване.
Тъмната страна в човека ме охлажда и към себе си.
Несправедливо е да си мизантроп само към себе си.
Едно е да вярваш в безсмъртието, друго да имаш мания за него.
Мисълта за смъртта не те имунизира срещу живота като болест.
Единствено сигурно нещо в бъдещето е, че продължава.
Престъпниците вярват в себе си, защото са генетично атеистични.
Дори азбучните истини не са буквални.
В бъдещето прекрачват и спънките.
При упорито дълголетие всяка секунда се брои за минута.
И недоизказаното има своето ехо.
И многоточието върви към своя край.
Когато въообръжението стигне много далеч, може и да не се върне.
Общите приказки не са колективни.
Цинизъм - да рекламираш хранителни добавки пред гладуващи.
Да забравиш умишлено е по-трудно от това да помниш всичко.
Понякога не ти остава нищо, освен да се раздадеш.
Трябва вътрешен огън, за да пишеш в името на изгореното.
Късмет е да влезеш в задънена улица на заден ход.
И болестите на прогреса се превръщат в хронически.
Ако заспиването е примирие, събуждането не е победа.
И сред любознателните мнозина остават прости.
В мечтите са скрити много безнадеждия.
Винаги може без още нещо.
Големият мащаб може да деформира духа.
Няма нищо по-продължително от проверката на времето.
На земята най-висок е прагът на безизходицата.
Когато първите станат последни, то ще е в паническо бягство.
Дори приравнено със земята, равенството е неравно.
Една от слабостите на човечеството е, че се изсилва за напредък.
Голата вода си остава такава и като бутилирана.
Не всеки бумеранг се завръща - понякога предпочита свободата.
Когато животът няма смисъл, мотивите за съществуването стават универсални.
Максималният реализъм също е утопия.
Истината се използва все по-рядко. И това зачестява.
Влюбените до уши след това сами си ги дърпат.
Безизходица - лабиринт в карантина.
Това, че животът е безполезен, е удобен повод за сън.
Щедрата душа винаги подлежи на ограбване.
Никой не може да е някой, ако не жертва собственото си аз.
Няма нищо по-предварително от смъртта.
Страхът от живота се ражда от неговата недостатъчност.
И незначителното има своята съдба.
Има добро в това да не знаем колко са злините.
Хуманизмът е пресилен, защото човечеството е слабо.
“Аз съм на страната на по-слабия!” - обявил шамарът.
Доносът се пренася лесно, но тежи за цял живот.
Нямаше да се озъртаме толкова, ако търсехме истината в себе си.
И да вярваш в апокалипсиса, не оставяй днешната работа за утре.
Остроумието притъпява болката от живота.
Дори времето да е пари, не може да се фалшифицира като тях.
Най-неусетно е стъпаловидното падение.
Изводът на Адам и Ева: “Райската градина не е за нудисти”.
От всички жанрове афоризмът е най-близо до живота - кратък е.
Смъртта се репетира и чрез сюжетите на сънищата.
Рано умрелият вярващ е стигнал по-далеко от дълголетния атеист.
Средната интелигентност прикрива високата посредственост.
Хубавото на безличието е, че преставаш да се оприличаваш.
Никой не е доказал, че праволинейното е правилно.
Смисълът на кратката комедия е да скъси малко дългата трагедия.
Нищо не ни изхабява така, както повторението на скръбта.
Задните мисли ни тласкат повече встрани, отколкото напред.
В примирието със себе си само Бог може да ти е посредник.
Никой не е достатъчно нещастен, докато сетивата му са в изправност.
Дори от загубата на съзнание има някаква полза.
Можеш да си гледаш живота и без да го използваш.
Във всяко постоянство има нещо отчаяно.
Може да преядеш и с трохата на щастието.
Колкото и да се самоосъждаш, присъдата обикновено е условна.
Лошото на надеждата е, че може да живее без вяра и любов.
Много крила зависят от размаха на ножицата.
Пътят към себе си най-често се оказва резервен.
Нов прочит на девиза на Френската революция: Равнодушие към братството и свободата.
Единствената свобода е да усещаш зависимост от Бога.
Дори между пълзящите няма равенство.
Трудно се крие посоката на падението.
Щастието зависи и от съпоставимостта на нещастията.
Политическото късогледство води до оптическа измама.
Утехата на пречупената линия е, че се състои от малки прави.
Времето не свършва, но това не доказва, че е безсмъртно.
Уравнението на смъртта не решава всички неравенства.
Разтегливите понятия са началото на представата за безкрайност.
След като никой не е незаменим, и хуманизмът може да е заменима философия.
Животът може да бъде по-добър, но не и по-добродушен.
На връщане от сънищата напредвам в умирането.
Дори животът да е излишен, винаги ще искаме повече от него.
Можеш да плащаш лихви и върху гражданския си дълг.
Животът е излишество на смъртта и обратното.
Склонни сме да виждаме с предимство това, което ненавиждаме.
Всеки миг е част от последната секунда.
Зигмунд Фройд твърди, че “всеки трябва да свикне да съществува със собствените си страхове”. Но повечето лоши навици са нелечими.
Най-дисциплинираните си въобразяват, че ще умрат здравословно.
За всеки случай не трябва да разчитаме на случайността.
Животът ти е повече враг, отколкото отчужден приятел.
Раждането и смъртта са по-традиционни от действията на човека между тях.
Чашата на търпението често се оказва черпак.
Човекът е смъртен и за да се научи да губи.
Все пак равнодушието не е равно с бездушието.
Безкрайността е време без единица мярка за пространство.
Божията ръка не трябва да се търси през пръсти.
Посредствеността е глупост със самочувствие.
Навярно първата дума на човека е родена от въздишка.
Не зная дали е възможен преврат по време на пандемия, но обратът е задължителен.
Опитимистично е между четири стени да броиш пода и тавана за още две.
Размножението не умножава любовта към човечеството.
Даже при извисяването на духа са нужни задръжки.
Не всяко мнение срещу човечеството е противно.
Ако смъртта е задача, животът не се оказва нейно решение.
Смъртта е непоправената грешка на живота.
Ако всичко е суета, защо да сме скромни.
Лекомислието може да направи живота изведнъж по-тежък.
Истинската самота е пределно несъвместима с живота.
Страхопочитанието към заслужилите не е смелост.
През светлото бъдеще един ден въобще няма да съмне.
Сякаш цените се определят от атеисти - все по-безбожни са.
Няма незабравими хора - в най-добрия случай има малко по-често припомняни.
И в куфарчетата на митничарите дъното е двойно.
Едно е да живееш изчерпано и друго напразно.
И между тези, които си говорят без глас, има луди.
Вероятно Каин е получил от Бога не смъртна, а доживотна присъда, защото не е напълно виновен.
Без скритите мисли животът щеше да е съвсем откровена лудница.
За чистия разум човешкото размножение е епидемия.
Когато всичко върви наопаки, постепенно става лице.
Всеки брак е впряг на обществени животни.
Никоя дистанция не може да е единица мярка за самота.
И в маскарада човекът си е същият.
Понякога е по-важно не кой път да хванем, а кой сме изпуснали.
Малцина яхват Пегас, повечето се опитват да го впрегнат.
Когато униженията са непрекъснати, няма време да се оскърбиш.
За затворилия се в себе си карантината е невалидна.
Хубавото на маските е, че затрудняват фалшиво въздишащите.
Вредният човек е разпънат между безразличието и злодеянието.
В стремежа към разнообразен живот човекът само си сменя маските.
Оценката на битието никога не си струва усилията.
Стремежът към безделие е един от най-трудолюбивите.
Чистотата на вярата - сънища без завивка.
Без Христос и жадните за вяра могат да станат духовни удавници.
По-трудно е въобще да си доволен от живота, отколкото да му се радваш след премеждие.
Гордостта на къртицата е, че си пробива сама път в живота.
Разваляме настоящето, за да направим бъдещето още по-непоправимо.
Автобиография на еснафа - пребит от бит.
Основният смисъл на живота е да направим в съзнанието си смъртта ако не излишна, то второстепенна.
Ако Бог не те прибере, когато не знаеш къде да отидеш, значи имаш някакъв адрес.
Географията на страха е и извън планетата.
Както и да си изкараш живота, никога не е напълно на показ.
Понякога животът си отива по-бавно, когато върви наопаки.
Приемствеността е неловко извинение за краткотрайността на земния живот.
Разликата между земните и небесните звезди е, че горе няма изкуствени.
Не може да бъде засенчен този, който има манията, че е луна.
Нечовешко е, че винаги има причина да си мизантроп.
Въпросът “Как да живееш” е свързан и с въпроса “Колко”.
Някои никога не се връщат от върха на нахалството.
Винаги остава близо до ума, че безкрайността е необхватна.
Победа е и когато бягството от смъртта не се превръща в маратон.
В упражняването на власт над другите никой не е постигнал съвършенство.
Снобизмът е и инстинкт за робуване.
Предпочитаме да се страхуваме за себе си, отколкото от себе си.
Заплашили сянката, че ще я притиснат с менгеме.
Страхът от смъртта легитимизира злото.
Всяка пандемия доразкрива световния пандемониум.
Човекът е висш бозайник, предразположен към низости.
В карнавала на мечтите повечето са на кокили.
Именно защото човекът не е стока, за него няма гаранционен срок.
Никога не могат да се намерят ключовете за всички клетки в организма ни.
Най-висшето чувство за неудобство е да ти е тясно на душата.
Голямата мисъл винаги си оставя нещо наум.
Долу маските! Но само за тези, които се преструват на филантропи.
Безцветните обичат да се украсяват с партиен цвят.
В школата на живота духът често има неизвинени отсъствия.
Животът е само тренировка - препоръчително е на десетте Божи заповеди.
Безизходицата се разнообразява с нови фалшиви входове.
Когато човек падне в очите си, вижда по-надълбоко.
Запасът на надежди винаги е недостатъчен.
Относителното е отрицание на всяка крайност.
И умората от живота може да се преумори.
Трагедията на духа избягва телесната сцена.
Смъртта е доказателство, че няма безнаказан живот.
Това, което ни отблъсква, може да ни тласне напред.
И достатъчното не стига за цял живот.
Много амбиции висят на косъм от дяволската опашка.
Лошото на въпроса за битието е, че се ражда след отговора.
Нищо не е по-елегантно от тихата смърт.
Всяка истина поражда амбициите на лъжата.
Изповед на смъртта: “Моята болест е животът.”
За да запазиш сърцето си, се иска поне малко безсърдечие.
Безкрайността убива смъртта.
Животът винаги ще е мръсен, защото в миналото има много “очистени” хора.
Облакът на надеждата лесно се разпръсква в мъгла.
Във всяка безрезервност има нещо скрито.
Смъртоносното е пренатоварено с живот.
Отвращението от фактите също заслепява.
Всичко свършва напосоки, защото душата е многостранна.
И да бягаш от себе си са необходими тренировки.
Почти всеки търси в себе си онова, което прелъстява самочувствието му.
Този не е стока - обича да се продава.
“Рибата се вмирисва от главата”. Но не и октоподът - добавила мафията.
И с различни стонове животът е монотонен.
Славата е, за да има подробности в баналността.
Към дълбокото светоусещане принадлежи и житейското претръпване.
Звездобройците са първите статистици.
Колкото повече се разширяват убежденията, толкова по-малко значение имат.
Блез Паскал казва, че крайностите се привличат. Затова доброто и злото се сблъскват, а понякога и се съюзяват.
Хуманизмът е в опасност - хората на изкуството стават нечовешки много.
Изкуството не само иска жертви, но и ги създава.
Клончето на мира е с обран плод.
Любознателността умее и да озлобява.
Любовта е сън, затова сюжетите в него са несвързани.
Когато тайните на миналото управляват настоящето, бъдещето е още по-загадъчно.
Откровеността е вид душевадство.
Ако представата за смъртта не се огъваше, човечеството отдавна щеше да е пречупено.
Всичко е въпрос на време и отговор на временност.
Убиецът извикал: “Дръжте крадеца!”
Вместо разделение на властите, има подялба.
Вампирът подарил капка за кръвопреливане на жертвата си.
