Морето се усмихва натъжено

Георги Н. Николов

Стихосбирката “Дим на хоризонта” с автор Дянко Кънчев е трето, допълнено издание. Дело на “Либра скорп”, Бургас, тя е реквием за своя създател по повод две десетилетия от ранната му кончина.

И образец за съвременна маринистика, изградена върху професионално познаване на синята безбрежност. Защото служебният път на този поет започва от моряшкото битие, за да стигне до капитан далечно плаване.

Един от редките случаи в нашата литература, когато делникът и тематичната палитра се сливат в обща панорама на човешката орис. Трудна и желана. Отнемаща много от мимолетните радости на брега. Понякога солено благославяна, ала загърбвана? Никога.

Лириката на Кънчев е “обикновена”. Изтъкана от картини на трудни заминавания, вахти, пристанища, завръщания. От тежка нощна самота… От размисли за дома, семейството, приятелите.

За мига на така желаното “добре дошъл”. Заглушавано месеци наред от рева на стихията. Отдавна погълнала в кипналата си утроба очакванията за романтика и цветни екзотични преживявания.

Но има призвание. Проверка на личното “аз” в изпитания, които от кея изглеждат чутовни. Върху люлеещата се палуба обаче са просто солени стъпки в избрано поприще.

Морето приема с грубовата почит коравите люде и вятърът ги тласка към лилав хоризонт. Другите, “сгрешилите”, хвърлят котва у дома. Където е тихо, а в топлото легло нищо не смущава повехналите мечти за далечни краища и покорени урагани.

Авторът е издържал житейската проверка. Поетичното му послание е простичко и доверчиво. От него лъха гордост и тихо самочувствие. Че създаваното изпод перото му не е кабинетно, а плод на реалността:

Във морето, в безбрежното синьо море,
няма място за слабите хора.
На вълните в суровия грохот и рев
устояват ония, които се борят.
/”Морето”/

Книгата “Дим на хоризонта” е изповедна, с многопластова философска структура. Тя не се ограничава с личните преживявания на твореца и поставя редица въпроси. Кой е по-могъщ днес: съвременният човек, или стихията? Как може да се съвмести магията на странстването с копнежа по дома, усмивката на любимата жена и очите на децата?

А още - щом разноезичните моряци при среща общуват в съгласие, защо не цари общ мир между хората по света? И преброждайки планетата, какъв се чувстваш - неин повелител или прашинка в безкрая?

Творчеството на Дянко Кънчев е изживяно, истинно, убедително. То доказва още веднъж, че темата за морето е неизчерпаема и в нея си дават среща различни емоционални полюси.

На наблюдателите от брега и на корабните труженици. Всички те - люде от една епоха. Носители на доказани морални ценности в обществото, което съграждат. Върху сигурната земна твърд или на вечно люляната от копнежи палуба.

Лирическият герой в поезията му пази вечната тръпка на човеците за опознаването на света. И щом се слеят с многоликата му същност, остават удовлетворени.

С цената на отлетели години, лишения и трудности. Това разбираме с “Дим на хоризонта”: скромно допълнение към съвременната българска поезия.

Мисля, че можем да разгърнем страниците й с доверие…