Дянко Кънчев

ПРИЗНАНИЕ

Не ме гледай с такива очи възхитени.
Аз не съм от романите стари излезъл,
нито зная ками да забивам по реите,
нито в чуждите кръчми жени са ме глезили.

Друг е смисълът, който посея
като семе сърцето ми в синята угар.
Ако жертвах прескъпи неща върху кея,
то не бе за една авантюра.

Просто имах кураж да застана
в тази битка за нашето утре
там, където не стигат и двама
и са нужни мъже, а не трупове.

Може би тя е пак романтична
тази нова съдба на моряка.
Ако можеш затуй ме обичай.
Ако можеш затуй ме очаквай.

1963

ПРОЛЕТ В МОРЕТО

Каква ти пролет! Десет тежки дни
над нас небето с мълнии се кръсти
и вместо цвят студените вълни
по палубата сол и пясък пръскат.

Каква ти пролет! Пролет ще е там,
когато стигнем своя бряг жадуван
и под разцъфналия ябълков таван
едни любими устни разцелуваме.

ПРОЗОРЕЦЪТ

Един прозорец в нощите не гасне.
Един прозорец свети към морето
и неговата бледа светлина
се гони по водата с ветровете.
Един прозорец с вдигнати пердета,
с отпечатъци от устни и ръце,
с тревогата на любещо сърце
и със едно очакване голямо!
Един прозорец в нощите не гасне.
И може да са черни всички нощи,
да скриват облази луната и звездите,
на мен ми стига тая светлина,
за да намеря пътя във морето,
да победя вълните
и да избягам от коварната милувка на скалите.
Моряци,
ако нощем минете
край моя град по пътищата сини,
надуйте параходните сирени
и поздравете тая светла обич,
превърнала в маяк един прозорец,
един прозорец, който не угасва!