ПАПАРАКЪТ
Папаракът отби колата си от шосето и спря. Излезе от купето и за да не буди подозрение, вдигна предния капак.
Зад горичката долу шумеше морето, но от пътя уединеният плаж не се виждаше. Там предишния ден срещна известен телевизионен водещ и току-що изгряла бг звезда. Те вървяха хванати за ръце нагоре към шосето, където бяха оставили автомобилите си.
Качиха се в тях и отпрашиха. Папаракът ги проследи, но всичко стана толкова бързо, че не успя да ги снима. Днес очакваше, ако има късмет, те пак да се появят тук и той да тръгне след тях.
Наблизо спря ново беемве, от което излезе… телевизионният водещ. Той заключи автомобила си и отиде при папарака.
- Повреда ли, колега? Всъщност от тази стара лада друго не може да се очаква - окайващо заклати главата си младият мъж и надникна под капака. - За съжаление нищо не разбирам от мотори… А, разгеле, задава се „Пътна помощ”…
Докато папаракът се помайваше как да излезе от трудната ситуация, телевизионният водещ стопира сервизната кола.
Автомонтьорът дотича с дървено сандъче с инструменти и попита:
- Чия е ладата?
- Моя е, ама… - закърши пръсти папаракът и метна изпепеляващ поглед върху телевизионния водещ.
- Спокойно, младеж, за това сме на пътя. Сега ще открием и отстраним аварията.
Майсторът запретна ръкавите на оранжевата си риза, надвеси се енергично над двигателя и си засвирука весело.
В този момент недалече от тримата бг звездата паркира пежото си. Като я видя, любовникът й се запъти бързешком към нея.
Папаракът загледа с нарастваща тревога ту тях, ту автомонтьора и прокълна мига, в който толкова глупаво измисли привидната повреда, като вдигна капака.
- Не може ли малко по-бързо? - изхленчи фотографът, когато влюбените изчезнаха между дърветата.
- Бързата работа - срам за майстора - рече с авторитетен тон монтьорът, като прехвърляше в ръцете си гаечни ключове.
За да не губи време, папаракът се пресегна през прозореца на колата и извади фотоапарата си. Автомонтьорът приглади косата си с китката на ръката.
- Ще ме вадиш на кадро ли? Цъ, вече нямам от това файда. В сервиза чорбаджията отдавна премахна алеята на първенците барабар с портрета ми. А не трябваше. Ех, „Нашата гордост” пишеше там… Бях първенец в социалистическото съревнование… Ама ти си от днешното поколение, де да знаеш каква чест беше това. Клиентите ми се лепяха като мухи на мед, а сега денувам и нощувам в диренето им по пътищата. Ох… - въздъхна страдалчески той.
Фотографът пристъпваше от крак на крак и предпочете да мълчи. В големите му уши горяха рубинените огньове на залязващото слънце.
Най-сетне монтьорът седна зад волана, даде контакт и автомобилът веднага запали. Форсира двигателя и го загаси.
- Видя ли, като пипне майстор, работата става тип-топ, а? - блесна гордо самодоволство в очите му.
Автомонтьорът свали капака, извади от синия си гащеризон омърляни конци и започна да бърше ръцете си.
- Дължа ли ви нещо? - наивно попита папаракът.
- Шейсет кинта.
- Толкова много!? Че на колата й нямаше нищо!
- Не чатваш ли, момче? Ако работата се беше закучила, щеше да ти излезе солено…
- Имам само трийсет лева… - припряно го прекъсна папаракът.
- Хайде, от мене да мине, хаирлия да е! - поглади брадата си с банкнотите монтьорът и нарами сандъчето. - И да ти дам акъл на юнашка вересия: никогаж не тръгвай на път с неизправна кола, момко…
Фотографът остави без ответ мъдрия му съвет и се заспуска презглава по пътечката към брега. Едва не възкликна от радостно вълнение, когато през клоните на букака видя голите тела на жената и мъжа, които се любеха на плажа. Придвижи се напред, за да заеме по-добра позиция. Включи фотоапарата, фокусира и натисна спусъка на затвора.
С изненада видя блясъка на светкавицата и от ужас изпусна фотоапарата. Той се плъзна по наклона и се озова на пясъка.
Мъжът се развика и скочи да се облича. Папаракът пропълзя до края на храстите, но беше невъзможно да вземе фотоапарата, без да бъде забелязан. А и вече трябваше да се спасява, тъй като любовникът се впусна към него.
Той запълзя заднешком и когато прецени, че мъжът няма да го види, бързо се изправи и хукна по нанагорнището.
Папаракът излезе на шосето доста далече от мястото, където беше оставил автомобила си. Едва си поемаше дъх и тръгна бавно по банкета.
Зад завоя видя беемвето и пежото на любовниците, но ладата му я нямаше. Папаракът наближи двата автомобила, затвори очи за момент и отново се взря в мястото, където беше оставил колата си.
Видя само черни следи от гуми. Огледа нагоре-надолу шосето и едва тогава осъзна, че ладата му е открадната.
- Какво става, колега? Къде ти е колата? - стресна го гласът на любовника.
- Ами… откраднаха я…
- Е, как така ще ти я откраднат? Нали бяхте заедно с автомонтьора?
- Той си замина, аз отворих багажника и тогава ми я откраднаха - излъга папаракът.
- Обади ли се на 112?
- Нямам телефон.
- Дръж това, аз ще позвъня…
Любовникът му подаде фотоапарат и папаракът изумен видя, че е неговият, същият, който преди минути злощастно изпусна.
Сега отново го държеше в ръцете си и мълчешком ликуваше, дори не чуваше какво говори любовникът. Отстъпи крачка-две и се впусна в силен бяг, стиснал здраво в ръка фотоапарата.
Най-сетне, капнал от умора, папаракът се спря. Обзет от желание по-скоро да види снимката, включи фотоапарата. Кадрото беше изтрито.
