ВОЛОВАРОВ
Шейсетте години на миналия век масово се изселиха хората от селата. Запустяха дворове, училища, къщята - с орязани жици, празни плевници, кладенците без кофи, изгнили пътни врати…
Помня, тогава Воловарови взеха Търговата къща, а дядо - Търговата магарица, не си спомням за колко пари…
Воловаров не изостави селото си. Млад, здрав, със съпруга и деца се грижеше за родителите си, а после - и за цялото село. Председател на ТКЗС, пълномощник, партиен секретар - за всичко той. Нито за ден не напусна селото, нито даже за половин ден..
Къщата, която взе, е върху Златната жила на тракийската мина. Дядо често казваше, че добрината му идва от там - каквото захване, ще му върви. Хората, които го слушат, ще успяват.
Силно гръмогласен, чуваше се не само в село, ами и по къшлите на по-близките села. Едър, пълен с глас на хлопка от сеченак. Не помня да е ползвал някакъв транспорт - винаги се движеше пеш, виждаше и знаеше всичко.
Помня, електрифицираха и водоснабдиха селото - всичко с доброволен труд, асфалтираха и улиците. Колко пъти ми е разказвал, сигурен съм, че и други са го слушали, за да помагат на селото - още преди да го преименуват, за животновъдните сгради, сушилнята за тютюн…
…Вуйчо Георги като председател направил бричка - Червен кръст. С нея да вози болните деца и възрастните до болницата в града. Каруца с един кон, покрита от всички страни, с нарисуван червен кръст.
Брезентът - с копчета, лятно време се махаше, зимно - плътно закопчан, вятър, дъжд и сняг вътре да не влизат. Обзаведен с бъкъл, кофа за вода, сено и зоб за коня, турски тухли с плетени вълнени завивки.
Тухлите, загрети в селската фурна, слагали на краката на болните преди тръгване на Червения кръст. При сняг пътували с казак-шейна, с обилна постеля от сено.
Каруцар бил Костурков Тотю, на Папуркова Жельовица брат. Дядо Тотю по време на войните е бил санитар. Изпълнителен човек и до седемдесетгодишнината си, докато съществува Червеният кръст, той е каруцар. С униформа, зимно време с навуща до коленете - бели, дебели, с черни върви, с плетена шапка, очите само да му се виждат, ръкавици с един пръст. Джобен часовник, при нужда прави два курса до града. Спира при Омуровския дъб, до голямата чешма, да пои коня. Той каруцар, той гледач на животното, той ремонтира и поддържа каруцата. Няма делник, няма празник…
…Опадали зъбите на коня. Не можел вече да дъвче плявата, падала от устата му. Заслабнал, почнал и да залита. Дошло време да ги сменят, дядо Тотьо против и той да си върви. Заедно с коня не стигали навреме до града и управата решила конят да се смени с нов.
Тогава при бракуване на кон трябвало кожата му да се отчете на държавата. Наредили на Воловаров като най-млад да го убие с ловната си пушка, а животновъдите да го одерат. Избрали да е под Свинаров мост, далеч от стопанския двор, до чешмата, за да имат вода.
Било неделен ден, нямало хора по полето. С пушка на рамо повел коня Воловаров. Сплита крака след него и колкото наближават мястото, конят по-бързо върви, опира муцуна в рамото му, пари го с ноздрите си, мокри го по врата…
Ветрец насълзява очите на младия партиен ръководител. Той пуска поводите на коня - да се отдалечи от него и го застреля, но той не се отделя. Както и да се завърти, конят все е до него…
…Животновъдите до чешмата вече точат ножове. Воловаров не гърми, конят все така е опрял муцуна в рамото му, поводът му се влачи по земята. Отворил затвора на пушката, изхвърчали патроните по земята. Воловаров тръгнал към стопанския двор. Конят след него…
…Дядо Тотю със свалена шапка, пребърсвайки очи, стоял пред конюшнята. Конят - някак виновно, с тих звук, изцвилил и колкото си сила имал, задъвкал зобта в яслата…
След време се оправил и пак теглел Червения кръст. Дядо Тотю поливал зобта с топла вода и така го хранел.
…Грижехме се и за животните, и за хората в онова време - за тях всичко правехме, казва Христо Воловаров.
А днес какво е? Селата без обществен превоз, в някои липсва вода през лятото, без възможност да служат и радио. Няма лекар, няма го вече и Воловаровият Червен кръст…
Мрем, изсипят ни в земята, по един бонбон, чаша варено жито, водичка за чисти ръце…
И Бог да прости, че сме били на тази земя…
