Мария Маринова

КАК Е БАБА МИ ИГРАЛА

Аз тренирам фитнес във модерни зали.
Баба ми разказва как са те играли.
Правели от клечки и парцали кукли -
от памук лицата, от конците - букли.
После по земята - имали задача,
всеки на един крак само да подскача.
Който без да иска стъпи на чертата,
тутакси излиза вънка от играта.
Всичките момчета - хвърляли чилици,
ритали са топки от парцал и трици.
За игри безбройни - баба спомен има -
„Кралю портокалю” им била любима.
Надвечер, когато е денят угасвал,
кой каквото иска всеки е разказвал.
Бабо, не тъгувай, топло те прегръщам,
някои от игрите и сега се връщат.

ИГРА ТАКАВА НЯМА

- Поиграй, ала те искам
пак с такава чиста ризка!
Ама, че е чудна мама!
Че игра такава няма!
Гази ли се в кални локви,
без да се измокриш?
И пирати как се гонят
сред треви и гъсти клони?
Ако не издраскаш длани,
ако не получиш рани,
без да се изцапаш цял -
все едно не си играл!

ВЪЛШЕБНИТЕ ПЧЕЛИЧКИ

Сред гората, на полянка,
сред дърветата на сянка,
дето палав ручей тича -
сини къщички надничат.
Казвам ви - във тях се крие
странна някаква магия!
В тях вълшебници-пчелички
правят вкусен мед за всички.
Аз не зная как успяват,
но похвала заслужават!
И за всяка медна капка -
със поклон им свалям шапка!