Кънчо Великов

***
Под пластове от пясък
спят твоите тайни,
които не искам да узная.
Аз нямам право на това.
Търся само бисерът
на твоята същност.
онзи бисер, който
ще ме издигне
над тинята на живота.
За да имам сили
да се радвам в делника
на тази синьозелена вселена -
очите ти.

***
Какъв в твоят грях,
за който се наказваш сам?
Ти пътува дълго
към една усмивка,
която душата ти разтърси.
Нима е късно, Боже мой,
за този порив на сърцето.
Безкрайни са
студените пространства на тъгата.
Дали ще имаш сили
да ги разтопиш с дъха си,
или поне да стоплиш
премръзналите длани
на враг и на приятел?