СЛЕД ДИСКУСИЯТА
Още една литературна дискусия отиде в историята. Спомням си първата дискусия през осемдесетте години в тогавашния Парк - хотел” Москва”, където бях заведен почти насила от Северняк, който беше един от докладчиците.
Доклада за поезията изнесе младият литературен критик Николай Петев. Направи ми впечатление, че всички докладчици пренасяха от девет извори вода за да смекчат негативните констатации за слабите книги на иначе утвърдени имена в литературата, като докажат, че черното не е съвсем черно, а бялото не е точно бяло.
Тогава за пръв път осъзнах колко тежка и неблагодарна е работата на критика, освен ако той се казва Белински.
В същност казаното до тук няма нищо общо с това, което искам да кажа в настоящата реплика. А то е следното.
През последните години ни проглушиха ушите с компютъризациите в различни сфери на живота. Вече дори редакциите приемат материали само по електронен път. Много автори издадоха електронни книги, които не участваха в дискусията и не бяха представени в съответни доклади.
Например уважаваното електронно списание „Литературен свят” е издало само през изтеклата година поне десетина такива книги. Вярно, че електронната книга е като вирус - знаеш че го има, но не го виждаш. И все пак, мисля, че това е пропуск.
