Ружа Велчева

ПРАБАБА МИ СЕ МОЛИ ЗА ГЕРОИТЕ

От детството си пазя
свиден спомен
как на 9-ти май
прабаба ми се моли за героите.
Пред старата икона коленичила,
под трепкащото пламъче
на вечно будното кандило
тя първо за загиналите си момчета
във войната
пита Бог
и майчините сълзи светят
в полумрака
на къщичката, малка и съсухрена,
приличаща на нея…

А после
със надежда крехка
тя пита Бог дали е жив Григорий,
дали е стигнал със победата
в Берлин?…

Два мъртви сина имаше прабаба ми,
загинали край Драва,
но не забравяше в молитвите си
руското войниче - почти дете,
което седмица огряваше
вдовишкия й дом
на китната Варуша -
малък отдих
преди решителните битки
към Берлин…

Така съм я запомнила -
с молитва за мъртвите си синове-герои
и русото руско момче-войник…

И ми се иска
Григорий да е оцелял
във мелницата жестока
на войната
и още да е жив!…

—————-

Послеслов: Моята прабаба по майчина линия Стефана Кирова е родена през 1870 г. в старопрестолно Търново и като дете и посрещнала руските освободители начело с ген. Гурко в родния си град. С прадядо ми Петър отглеждат 5 деца - 3 момчета и две момичета. Две от момчетата стават офицери. Единият от тях, полк. Кирил Киров е служил в Шуменския военен гарнизон. Когато руските войски навлизат в Добруджа, ген. Толбухин е бил силно впечатлен от войнските му умения, като му подарява сабя с персонален надпис. Полк. Кирил Киров, заедно с брат си Димитър Киров участват във втората фаза на войната. Димитър загива някъде край Драва, а Кирил странно изчезва в София непосредствено след края на войната. Макар и царски офицери, всъщност и двамата са били достойни български офицери, дали своя принос за победата над фашизма. А руският войник Григорий, заедно с войсковата си част, е бил седмица във В. Търново и е бил разквартируван при прабаба ми Фани. Тя много ми е говорила за него, с майчинска обич, и все се молеше поне той да е оцелял след края на войната!
Не помня войната, родила съм се година след нейния край, но се чувствам свързана с нея по странен начин, чрез молитвите на моята прабаба!

COVID - 19

Празни улици
Празни площади
Празни паркове
Празни училища
Празни църкви
Страхът с генералски пагони
Препуска в галоп
Ежеминутно
В душите ни
В слепите очи
На домовете ни
Наднича забраненото слънце
И там
Високо
Христос плаче за нас
Разпънати като него
На кръста

ДИСТАНЦИЯ

Забраниха ни да се ръкуваме
Забраниха ни да се прегръщаме
Забраниха ни да се целуваме
Престанахме ли да се обичаме
Сковани от страх
При тази нечовешка дистанция
Заприличахме на слепци
Лишени от човешкото право
и копнеж
С докосване да опознаваме
И обичаме
Света около нас
Двойна слепота
Която ни убива
Всеки ден

***
Тази изпечена кучка историята
чупи задник
на дясно и ляво
полите й
призрачни
замитат
стари рани,
лъскат угодно
лицата
на псевдогерои,
предатели
и злодеи
звънът на сребърниците
мие
трие
съвестта й
клиентите щом са доволни
покрива истината
в пазвата си

Тази продажна кучка
историята
руши
с пискливия си глас
мостове
държави
и традиции
забърква
фактите
в казана на годините
и щедро ръси
прах
във жадните очи
на простосмъртните

Тя винаги си ляга
с богопомазаните
За нищите остава
само прах
и безсилен гняв…

СЪНОВИДЕНИЯ

Сънищата ми
са моето убежище
магически портал
между живота
и смъртта
С годините
изгубих толкова приятели
сега са живи
само в сънищата
толкова ми липсват
улавям се
че бързам да заспя
и мисълта
че скоро
може би
ще пресека
портала
не ме плаши
пронизва ме
всемирна тишина
и светла радост
че ще остана с тях
завинаги