ЧУВСТВА
ЧУВСТВА
Има чувства, леки и неуловими.
Като дъха на снега, на мъзгата.
Те се разпръскват, преди да си им дал име.
Но ти помниш смътно аромата им.
Има чувства, гъсти като смолата.
Дето капе под брадвата на дърваря.
Те лежат векове под земята
и се превръщат в камъни кехлибарени.
Има чувства, горчиви като пелина,
чувства - ярки като светкавици нощни…
В черупките на словата застинали.
Те и след мен ще живеят още.
УЛИЦА „НЕЗАБРАВКА”
Улица „Незабравка”,
улица „Незабравка” -
нали не си ни забравила?
Най-зелената улица и най-кратката -
На един наш поглед равна.
Улица „Незабравка” -
по тебе са минали
много влюбени момичета и момчета.
Ние носехме тъжните си години,
спомените си - като шрапнелни парчета
във плътта на сърцата,
ни е помнехме, че са големи,
безнадеждно големи децата ни -
но тя бе тъй хладна и тъй зелена,
със розов шипков цвят накичена,
че ние те преминахме цялата,
хванати за ръце, като момче и момиче,
кратка уличке на раздялата.
Ти беше равна на един поглед,
на едно хармонично мълчание.
Ти беше полет.
Ти беше венчаване…
Няма да те докосне
ни есен, нито забрава,
уличке най-зелена и най-кратка.
Под клепачите ми си -
навеки такава.
Улица „Незабравка”,
улица „Незабравка”.
