Петър Ангелов

Големият български белетрист Никола Радев, лека му пръст, често повтаряше думите, казани в разговор между него и Хайтов: „Изчезне ли селото, изчезва държавата”.

Кольо казваше още нещо много важно, че основата на българската белетристика е селската тема - посочваше Елин Пелин, Йовков и много други.

Като си спомням с тъга и болка за Радев, се питам какво се случи и какво още има да се случи с България при изчезващото село, питам се защо земята ни не може да ни изхрани, та по-голямата част от храната си купуваме от Гърция, Турция, Европа, Китай и дори от далечна Аржентина.

Като си мисля за такива насъщни работи, от време на време се питам защо изкараха Елин Пелиновия Андрешко грешник и опасен за днешното време.

Също така се питам акъл ли не ни достига или нещо сглупихме, дето селата ни опустяха и ми идват наум написаното още през 1891 г. от Тодор Влайков, основателя на първата селска кооперация „Рало”: „Нация, която не се образова, е враг на самата себе си”.

Казал го е непосредствено след петвековното ни робство, а днес, два века по-късно, още ли сме неуки и необразовани, та при тази земя плодородна и слънчева, дето толкова века ни е хранила, хранила е и други народи, как я докарахме до там, че себе си не можем да изхраним без чужда помощ.

Но ето, докато се питам, питам и всички ВАС каква е причината за бедите ни, неочаквано ни шамардоса „божието” наказание коронавируса!

Макар още да не сме я докарали до библейски глад, заключени в домовете си треперим от страх за здравето и хляба си.

И дойде време отговорните фактори да се сетят за забравеното дете на майка България, ЗЕМЕДЕЛИЕТО, и се чуха тревожни възгласи да си гарантираме самоизхранването, щото другите държави затвориха границите си.

За да имат стойност, смисъл и значение подобни лозунги в този смутен момент трябва да се обърнем назад и направим безкомпромисна и честна преоценка на допуснатите грешки и недомислия в нашата аграрна политика, че и на европейската, дето ни е станала настойник вече близо половин век.

Дошло е времето без страх и чинопоклонничество да оценим ролята и на Настойника за така наречените мерки на ЕС, първа, втора и прочие, и програмата за възстановяване на селските райони, където бяха погребани милиарди от европейските фондове за строителство на паркове, градинки и най-вече къщи за гости, които не само не доведоха до възстановяване на селото, ами станаха причина за мащабна корупция по върховете на властта.

Питам се, питам и вас, не дойде ли време да изплюем камъчето и си кажем кой, как и защо извърши ПОГРОМ над българското земеделие, верни ли са приказките на тези, дето продължават на говорят, че то се е саморазорило!

Тези хора сигурни ли са, че някой ден в историята няма да бъде записано и поколенията след нас няма да прочетат следното:

„В есента на 1992 г. бил извършен погром над българското земеделие. Този погром бил начертан от изпратени в България група европейски икономисти начело с Алан Бъкуел, професор от Лондонския УайКолидж. Тази група разработила така наречената „стратегия” за развитието на българското земеделие. В архивите на Министерския съвет случайно била открита тази стратегия, публикувана в бюлетин №1 на правителството, малка синя книжка, джобен формат за служебно ползване от така наречените „Ликвидационни съвети”. Основната задача на тази стратегия, проведена много успешно от министър-председателя по онова време, била ликвидирането на така наречените текезесета (ТКЗС), и връщането на земята на нейните истински собственици. Но в бъркотията по времето на ПРЕХОДА никой не забелязал, че зад идеята за връщането на земята в така наречените реални граници се криело намерението на лондонските учени за създаване условия за пазар на земята. Стратезите на новата стратегия много добре са знаели, че възмездените наследници на починалите вече стопани няма да се завърнат от градовете на село за да отглеждат пет овце и една крава, или да орат и копаят бащините нивички с магарета и крави. И тогава се случило неслучващото се в никоя друга държава по света земята да стане непотребна никому и се появили огромни територии пустеещи ниви, а цената на един декар станала равна на цената на един чифт гумени цървули по тогавашните цени.”

Който прочете този архивен документ за онова време, наречено ПРЕХОДА, сигурно ще се запита - случайно или нарочно някой е наказал селянина да обърне гръб на българския чернозем.

За да ни стане ясно какво точно се е случило - недомислие или ДОБРЕ ОБМИСЛЕНО дело - трябва да започнем от ролята на идеолога на „Нежната революция”, по онова време случайно или нарочно призован да изпълни ролята президент на държавата, който някъде бил казал, че революционното преустройство на селското стопанство трябва да бъде проведено от чисти и неопетнени ръце!

От написаното в случайно намерените архивни документи от миналия век добре се вижда как хората с „чисти ръце” организирани в ликвидационни отряди, изклали хиляди, хиляди плодни крави, милиони бройки овце, разрушили свинекомплексите с хиляди прасета, съсипали овощарството, зеленчукопроизводството, консервната промишленост и изградените напоителни полета.

Върху пепелта на този клада станало това, което било предначертано - появил се образът на ново земеделие, още по-грамаданско от някогашните ТКЗС-та и АПК-та, на чието място се появили нови земевладения на наши, родни латифундисти, също като някогашните паши, собственици на десетки села и огромни територии, обработваеми земи, откъдето се е хранил и Анадола с данък „десятък”.

Вестниците днес пишат, че тези аграрни олигарси не плащали данък десятък, но затова пък присвоявали над 80% от европейските субсидии, равняващи се на около единадесет милиарда и станало ясно, че латифундистите няма да се главоболят с отглеждането на марули и домати, чесън и лук или животни някакви, защото с право ще кажат: „ние с нашите трактори и комбайни осигуряваме хляба на народа, а за марулите и краставиците да се грижи дребосъкът на село”.

Тъй като във вестниците няма място за исторически съобщения, пък и нашата тема не е тази, та ще се върнем към нашата си селска орисея. Като въртим историята напред- назад, Елин Пелин и Йовков, ми идва на ум да ви запитам отново дали Елин Пелин дали си е Елин Пелин без Андрешко?

Питат ли се днешните недолюбени съчинителки на мелодраматични любовни поеми и негово величество новите казионни писатели на кого пречеше този Андрешко, та го изтриха от паметта българска?

Обаче той е жив, но се е превъплътил в политик, в бирник от нов тип, ако щете и в мутра се е превъплътил, но умря авторът му Елин Пелин да го види и опише и да ни каже кой лъже държавата, кой днес е Андрешко и кой е съдия изпълнителят?

Е, няма повече да питам защо няма подобни на Елин Пелин да опишат селските неволи…

Накрая от безполезни питания и аз се обърках, никой не ти казва истината, а се вижда и се знае кой лъже, кой краде и кой гол ходи, та ми дойде на ум една метафора, прочетена в електроните страници:

„Малките хора от малките ферми, решили да се препитават от земеделие, се оказаха в положението на гол охлюв, незащитен от ударите на чуждата конкуренция, мачкани от висши и ниши чиновници и контролни органи, ограбван от прекупвачи и банки. За да надникнете в тегобите на българския фермер, добре е да се видите с агронома Краси Кумчев от Пловдив, отдал се на производството на зеленчуци и плодове заедно със своите синове. Може да идете и при някой овчар, изтеглил кредит с непосилни лихви, заробил се в денонощен труд, притиснат от конкуренцията на палмовите продукти и сухите млека, за да разбере защо фалират овцеферми и кравеферми, защо изчезнаха вкусните български домати и овчето сирене.”

Накрая за поанта ще повторя казаното от първия основател на земеделска кооперация преди два века - възрожденеца, просветителя, писателя наш Тодор Влайков: „Нация, която не се образова, е враг на самата себе си” и ще допълня: Идват сложни времена, с трудни за решаване проблеми и ще стане ясно що за нация сме, имаме ли образовани хора с нужната компетентност, умствен и морален капацитет, за да посрещнат утрешния ден, който нямало да е същият.