РАЗРУХА
РАЗРУХА
На одите парада не обичам…
А. Ахматова
Връхлита буря зла и с гняв
един от друг ни отродява
и все едно - кой крив, кой прав -
ругае власти и държава…
Един - в живота ни, а друг -
в съня на мъртвите се рови:
с ръце - безсилни за юмрук,
с душа - ръждясала в окови!
ПЪТ
Да им се нагледам не успях,
не успях и да ги отсънувам:
пътищата селски - и над тях,
като птица, облаче да плува!
Някой тук е минал подир мен,
с хубост ненагледна омагьосан:
стрък тревица с пръстен посребрен
украсил е стъпката му боса…
Вятър лъхва… И поръсва дъжд,
семенце събужда се отново!
Гдето минал е човек веднъж,
ту трева пониква, ту пък слово.
ВИЕЛИЦА
Из умолчаний и загадок
составлен роковой сюжет.
Б. Ахмадулина
Виелицата снежна блъсна
прозореца ми и не спря
да рови с длан хилядопръста
осъмналата в сняг гора…
Но щом умората надви я,
притихна тя и се смири,
и от внезапната стихия
не се видя и знак дори!
В природата необозрима
таи се вечен ритуал -
дано да е и тази зима,
каквато сам си пожелал!
