НА КОГО СЪМ СЪРДИТ
НА КОГО СЪМ СЪРДИТ
Цял ден съм намусен и не ми минава.
Вкъщи ми се смеят и ме подиграват.
Дума не отронвам с мама и със татко.
И защо? За тая пуста торта сладка.
Срязоха парчета и за нас със кака.
Мойта половина ми се стори малка.
Тропнах с крак, напуснах обедната маса -
тортата оставих вънка на перваза.
Знаех… ще ми мине и ще си я хапна,
ала щом се върнах - от почуда зяпнах!
Сладко се облизва котката голяма,
а от мойта торта - даже помен няма.
И напук отвътре - уж дълбоко спяха,
мама, татко, кака - дружно се засмяха:
- Който иска много, който си е лаком,
май не получава след това и малко!
Слушам и се питам зад пердето скрит -
на кого не зная всъщност съм сърдит!?
ВЪРНЕТЕ СЕ ПРИ МЕНЕ
Получих днеска много сладко,
летящо дронче за играчка,
изпращат ми го мама, татко -
със камера и записвачка.
Те двамата са във чужбина -
работят, за да имам всичко.
Записахме със баба Ина
на дрончето едно-едничко:
Не ща играчки да прегръщам!
Не ща със кукли да се смея!
Върнете се при мене вкъщи.
За вас единствено копнея!!!
ЖАБО, ЖАБОРАНО
- Жабо, Жаборано,
още рано, рано,
клюки не раздувай!
Тихо стой! Мирувай!
Скачаш, знам, високо -
като теб не мога!
Паднах в жабуняка,
ала, виж, не крякам!
Вече ще тренирам!
Ей го стадиона!
Скоро ще скандираш:
- Вижте шампионаааа…!
