Боян Ангелов

предговор към книгата „А кога да си играя”

Писателката Мария Маринова отдавна е известна на детската аудитория. Като автор на стихосбирки и белетристични книги за подрастващите, тя е потопена в техния свят и, без да забравя силата на литературната традиция, разширява и надгражда своите фантазни образи, за да стигне до крехката им чувствена душевност.

В „А кога да си играя” наблюдаваме психологическата многостранност на дарбата, с която поетесата изгражда своите стихотворения.

Написани по всички закони, съпътстващи класическия стих, творбите са обогатени със съдържателни и прецизни рими, извикващи в детското съзнание представа за музикалност, фееричност, концептуалност.

По такъв начин всяко стихотворение изпълнява поставената му задача да излъчва възпитателен ефект, който включва и придобиване на естетически вкус.

Мария Маринова успява да съчетае традицията с всичко онова, което наричаме модерна чувствителност.

Раждат се строфи, обогатени с термини от новото информационно общество, в което лаптоп, смартфон, супермен, интернет, фейсбук свободно съжителстват със словесни понятия, станали нарицателни в литературата за деца.

Ето как поетесата противопоставя змея от народните приказки на чуждоземния супермен, който:

С плащ на раменете
и с костюм любим,
той със ветровете
само е сравним.

Родена в слънцеока Добруджа, а живееща и творяща в също тъй слънцеокия Сандански, Мария Маринова е почувствала приликите и отликите на тези две диаметрално разположени прекрасни части от Отечеството ни, и е разбрала, че децата от Североизтока и от Югозапада на България са еднакво прекрасни и интелигентни.

Те са нейният стимул да сътворява нови лъчезарни стихове, разкази и приказни истории.

И да очакваме с интерес всяка нейна творба, в която се чувстват еднакво уютно красивата рима и добрата дума.