Даниил Андреев

превод: Диана Павлова

* * *

Приятно ми е да обгърна книгата –
препълнен съд със жизнен еликсир.
Единство – по различен път постигнато
в многообразието на всемира.

Обичам във предутринните мигове,
разтворен в съзерцание най-чисто,
очи от редовете да повдигна
към пламналата от звездите вис.

Как радостно е тази вест да имам –
че по блещукащия небосвод
предначертан е път неповторим:
звезда – цветче – душа – народ.

1935

* * *

Мне радостно обнять чеканкой строк,
Как влагу жизни – кубком пира,
Единство цели, множество дорог
В живом многообразье мира.

И я люблю – в передрассветный миг
Чистейшую, простую негу:
Поднять глаза от этих мудрых книг
К горящему звездами небу.

Как радостно вот эту весть вдохнуть –
Что по мерцающему своду
Неповторимый уготован путь
Звезде, – цветку, – душе, – народу.

1935