СЪДБАТА НА ПРОМЕТЕЙ
85 години от рождението на поета
СЪДБАТА НА ПРОМЕТЕЙ
Събраха се кадровиците,
извикаха секретарите,
дойдоха плановиците
и част от пожарникарите -
за досието на един антихрист,
който за малко - едва ли не -
като най-върл атеист,
чергата на Зевс не запали!
Антихристът е Прометей -
с много огън в гърдите.
„Тук не е Олимп. Недей!
Тук е фабрика за кибрити!”
Той не послуша пожарникарите.
И заплануваха плановиците,
парафираха секретарите,
постановиха кадровиците:
„За да кротува от мрак до зори
Прометей, прикован към скалата -
трябва да му се съкрати
бройката в щата!”
1967 г.
ДЪРВЕТА
Дървета, дървета, дървета -
с отпуснати клони, отсреща.
Във моите будни пердета,
триметрови пролетни свещи.
Сърцето ми пак е пленено
от вашите звуци и шума.
Дори и във зими студени,
вий роните сребърни думи.
Разбирам ви, аз ви разбирам,
че вашта съдба е и моя.
И по-добре остра секира,
отколкото глухи покои.
Дори и във тъжната есен
вий имате песенен глас.
Не можете вие без песен -
без песен не мога и аз!
1969 г.
БЕЛИ СТИХОВЕ
Пътеката ми не е лесна,
но искам ти да си щастлива.
Разбирам, че със всяка есен
от мен по нещо си отива.
Отива си от мен по нещо -
а тази есен ти замина
и подир лятото горещо,
пред прага зъзне бяла зима.
Дано, дано да оцелея
през тези зимни часове.
И нещо свое да изпея,
макар и в бели стихове.
1979 г.
БЪЛГАРИН
Върви през спомена баща ми
към нивата с душа засмяна.
Прегърбен от житейски драми,
но с риза винаги изпрана.
За него нивата е свята.
А в храм нали така се влиза -
със чисти помисли в душата
и винаги с изпрана риза.
1985 г.
ЖЕРТВИ И ПАЛАЧИ
на Михаил Булгаков
Догаря в мене тиха страст.
Последни въглени догарят.
Със онзи - извратен от власт -
ний бяхме някога другари.
А той е стрелял в моя гръб,
когато бос и гладен крачех.
Игра жестока - зъб за зъб.
Игра на жертви и палачи.
Страхът - паническият страх -
е по-жесток и от омраза.
Аз много песни премълчах.
И много истини не казах.
Пренесох земния си дял -
талант и съвест като бреме.
Което Господ ти е дал -
палач не ще ти го отнеме!
1988 г.
НОВОГОДИШНО
Ти нощес моя праг ще прекрачиш.
Не дарявай ме с трънен венец.
Над премръзнали покриви плаче
и от бога забравен врабец.
Като сиво врабче ли живея?
Като сиво врабче ли живях -
за трошицата хлебец да пея
с постоянното чувство за страх?
Мои весели, горди момчета -
кой от нашата гордост отне?
Кой превърна ни в сиви врабчета,
във тълпа, във работни коне?…
Този век на велики палачи -
в календар от тревоги тече.
Над премръзнали покриви плаче
като мене нещастно врабче!
1988 г.
