СТРАШИЛИЩЕ
В клас, заедно с учителката, влезе и… директорът. Ужас се изписа в очите на учениците. Пред тях стоеше човекът, с когото учителката ги плашеше постоянно.
„Не приказвайте, иначе ще извикам директора!”
„Който дойде без домашно, ще отговаря лично пред директора!”
„Ако закъснееш още веднъж, ще те пратя на обяснение при директора!”
И т.н.
Какво ли не правеше сега тя, за да разведри атмосферата - усмихваше се, шегуваше се, чукаше с химикалката по масата, дори изпя най-новата естрадна песен „Няма повече така”.
Напразно.
Учениците седяха като препарирани по чиновете.
Когато часът свърши, директорът се усмихна добродушно на класа, каза „довиждане” и излезе от стаята.
Тогава учителката даде ход на нервите си:
- Защо си глътнахте езиците бе, дръвници такива! Да му мислите, ако не научите урока за следващия път! Ще отговаряте лично пред директора!…
Учениците окаменяха.
