Георги Майоров

Нормално е пред голямата планина човек да се смалява. С възпяването духа на Родопите обаче поетът Петър Динчев се извиси редом с планината в българската литература.

Това ни казват неговите емблематични книги като ,,Развързани пориви”, ,,Малка вселена”, ,,Озарение”, ,,Пътеки към изгрева”, ,,Полъх на смола” и други.

Със сонети поетът сплете венци за вълшебния певец и прорицател на светлината ,,родопееца” Орфей, за бодрия лик на родопчани, за дъгата от песни над зелените Роженски поляни, в която ярки нишки втъка и голямата народна певица Бойка Присадова.

Тя с песните си и Петър Динчев със стиховете си и се вписаха в Европейската и Латиноамериканската култура и литература.

Той непрестанно се сродяваше с именити съвременни писатели, на 55 от които посвети топли сонети и застана редом с тях.

Неговото гордо вдъхновение се сля и с възрожденския дух на Паисий Хилендарски, майстор Кольо Фичето, Иван Богоров, Петко Славейков, Георги Раковски и Христо Ботев за съзиждане духа на възкръсващата от пепелището на робството България.

Творчеството на Петър Динчев винаги е ечало като бойна тръба за опазване родолюбието на традиционно песенната българска поетика и за развенчаване опитите на отцеругатели да опошлят цвета на българската класика и българското магическо Слово.

Доказва го и новата му книга ,,Баладичен шепот” (БК, 2019).

В тази книга се ширва баладичния порив на автора в една прегръдка да превърне отминалите времена със съвременната хубост на Родопите и нейните безхитростни хора.

Видения, сън и реалност се сливат в една панорамна картина, в неповторима песен. И любовта, вплетена в песента, прави чудеса:

Крача по изчезнали пътеки
в древната велика планина.
И срещу ми бързат отдалеко
минали отдавна времена. (,,Романтично пътуване”).

Така възпява потайни места, крепости, села и послания на бележити родопчани, които като канари застават на пътя на всеки неприятел, възправя словото си като щит срещу скверни думи и нечисти дела против Родопите.

Същевременно отправя песни и драговна покана за гостуване на магичната планина. В стихове да усетят очарованието на Невястата край Смолян, Ледницата над махалата Горски дол, героиката на Момата в местността между Върбово и Широка лъка, Крепостта Турлата край село Стикъл, възправилото се над руините на исляма село Мугла, Дяволското гърло в Триградското ждрело.

Да се хванем на Хайдушкото хоро в Широка Лъка. Да сведем глава пред раздялата на тръгналия на гурбет дюлгерин с любимата жена сред гората на Плачи-поляна.

Образи, които разтрогват душата в благи и тъжни посоки, в надживени кахъри и страдания. Разперва крилото на прославения капитан Петко Войвода над села и границата.

Не подминава величаво-трогателната картина при спускането на кехаите със стадата есенно време от планината към меките пасища на Беломорието, в която поминък и обичаи се сливат в непреходно умиление.

Неговите баладични сонети възпяват така Родопите, че за тях ,,да няма никога забрава”. И тези трудни за пресъздаване баладични сюжети Петър Динчев разработва с късата благородническа форма на сонета.

Използва и богата лексика на родопския говор, който прави стиховете мелодично леки като песенни напеви.

Много пестеливо, но пълнокръвно рисува и духа на Родопското село. Кратко, но всичко е казано:

Кой вълшебник го направи,
кой магьосник го черта -
село на първични нрави
и първична чистота?! (,,Родопско селце”).

И нищо голямо не иска поетът Петър Динчев, освен само едно - да бъде запомнен като боровете ,,стегнати и прави”:

Бъдете моя чиста съвест, борове!
Бъдете ми навред устои здрави! (,,Борове”).

Такова признание може да изкаже само чистото сърце!