Кънчо Великов

Словото е най-висшата еманация на човешкия дух. Кое кара човека да потърси думите т.е. Словото, за да изрази онова, което му диктуват сърцето и разума? Едва ли може да се намери еднозначен отговор.

“Очакване” е дебют за твърде младата Десислава Николова, все още ученичка. Когато заговори сърцето, ръцете сами посягат към белия лист. Плахо и несигурно като всяко начало, словото на Десислава ни открехва вратата към една деликатна душевност, изживяваща първите трепети на младостта - влюбването и разочарованието.

Авторката прави опити за преосмисляне на преживяното и търсене на поуките от него. Тогава внимателното вглеждане в живота е неизбежно. Десислава открива за себе си вечните истини. Непримирими, в душата й се борят любовта и лъжата. Тогава тя намира опора в обичта към майката, бащата, към Родината. Крепи я вярата в изконните човешки добродетели.

Една от най-често срещаните думи в книгата е “очакване”. Лирическата героиня на авторката очаква нещо да се случи. Дали това ще бъде очакваната любов или очакваният хубав ден, едва ли има някакво значение. Тя очаква!

Стихът все още не е овладян напълно като форма и мисъл, но всичко ще си дойде с времето. Ако любовта на Десислава към Словото е трайна, резултатите няма да закъснеят. Засега, тя е едно момиче изправено на брега на живота, очакващо корабът на своите мечти.

Неслучайно книгата е озаглавена “Очакване”, което ни дава надежди за бъдещи срещи със Словото на младата авторка Десислава Николова. На добър час!