СТИХОВЕ
Из „Очакване” (2019)
***
И сякаш морето
бучи и се пени
от мисли за теб.
И моите мисли
като вълните му се гонят,
търсят своя бряг.
Търсят те…
***
Повярвай,
така ми се искаше,
за малко да се постопля -
притисната до теб.
За малко,
a cе изгорих…
В ТИХА НОЩ
В тиха нощ приседнала до тебе,
молех Бога ти да си добре.
Нежно те погалих - мой си жребий,
устни върху устни, дъх да спре.
Исках само да те гледам мълком,
аз за малко във съня дойдох.
С птичи песни вън нощта бе пълна,
сгуших си във твоето гнездо.
Ho студени бяха там завивките
и стоях на тръни в пълен мрак.
Станах и си тръгнах без усмивка -
няма да пристъпя този праг.
ОТМИНАВА ЖИВОТА
Минута, две, три -
отминават…
Отминават часове,
дни, месеци, години.
Животът -
износена дреха,
окъсява.
Все по-къси
общите минути,
миговете на взаимност -
също.
Като в бавен каданс
преминават всички познати,
дните добри и лоши.
Преминава живота!
Остава слънчевият лъч
от една усмивка…
***
… А след края
Той разбра,
че най-любимо му е
изтръпването на ръката
сутрин,
след като цяла нощ
спах върху нея.
***
Отивам си,
отивам си от тебе.
По-точно -
тръгвам си от нас.
Цъфти, любов,
цъфти без мене.
Щом можеш, давай -
разцъфти без aромата
на моят току-що
разцъфнал цвят.
ДАЛЕЧЕ
Pеалността боли.
Разделени отново.
Но в сънищата - заедно.
Скитаме там
в един нереален свят.
Далече от всички.
Само там ли
ще бъдем заедно?!
ЗА ЛЮБОВТА
Любовта
отначало е дом.
С много стаи
и много врати.
Лека-полека, невидимо
домът започва да се руши.
Накрая остава
една врата - последната,
от която трябва
да излезеш завинаги.
Вратата,
през която си влязъл…
