Разговор на Людмила Калоянова - вицепрезидент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света с Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели

- Г-н Ангелов,  каква е визията Ви за разпределение на средствата, които в момента се събират в САЩ по инициатива на ЛБПСС?

- Това е прекрасна инициатива и я приветствам със сърце и душа. Знаем, че пандемията не е пощадила и САЩ, но въпреки трудностите, които и вие преживявате, имате желанието да помогнете в нерадостното всекидневие на българските писатели. Покланям се пред тази съпричастност!

Хората, които имат желание да помогнат, би трябвало да знаят, че и преди пандемията положението на стотици възрастни писатели не беше никак лесно. Пенсиите на болшинството от тях са в рамките на екзистенц минимума и, ако получават дори няколко лева над него, не могат да разчитат на никаква социална подкрепа.

Нашият Съюз не е останал безразличен към нито един писател, който се е обърнал за помощ към нас, но възможностите ни са повече от скромни. Министерството на културата и Националния фонд култура подпомагат наши проекти и инициативи, което приемаме като красиви жестове.

В България творческите съюзи не получават държавна субсидия, а СБП поддържа издателство „Български писател” и печатни издания /в-к „Словото днес”, сп. „Пламък”, сп. „Читалище”, Литературен Сайт/.

Пандемията блокира изцяло дейността ни, но не преставаме да издаваме антологии, индивидуални книги, списания и вестници.

В случая обаче първостепенна наша грижа е физическото оцеляване на писателите, които винаги са били национална ценност.

Ако пристигнат някакви финансови средства в СБП от тази инициатива - до последния цент ще бъдат насочени за подкрепа на възрастните и болни наши колеги - закупуване на лекарства, хранителни продукти и пр.

Най-важно е да опазим хората и да им дадем надежда, че не са изоставени на произвола на съдбата.

Повече от двеста са членуващите в СБП творци на словото, нуждаещи се от помощ, ала те са горди хора и не биха тръгнали сами да я търсят.

Общо в Съюза, създаден преди 106 години и с почетен председател Иван Вазов, членуват 824 български писатели.

- Има предложение за съставяне на Комисия от членове на ЛБПСС и СБП, която да оглави усилията по разпределението на паричната помощ,  събрана в резултат на тази инициатива.

- Приветствам такова предложение. Нашият Управителен съвет ще подготви списък с нуждаещи се писатели /тежко болни, самотно живеещи, със символични пенсии и без никакви допълнителни доходи/. Смесената комисия ще реши кои от колегите ни имат най-сериозна нужда от подкрепа.

Към нашия Съюз съществува и Проверителна комисия, която ще отчете евентуалната кампания в сайта ни, във вестника и пред предстоящото годишно събрание. Смятам, че по-коректен отчет не би могъл да бъде направен.

- Имате ли актуална информация за състоянието на писателите, бедстващи финансово и останали без работа поради корона вируса?

- Имаме списъци на писатели в много тежко материално положение. Използваме нашите скромни възможности, за да подкрепяме най-нуждаещите се, но знаем, че това е съвсем недостатъчно. В условията на извънредно положение останаха без никакви доходи колегите, които работят в съюзните издания.

Без доход остават и писатели на свободна практика. Нека не се заблуждаваме, че само възрастните хора боледуват. Има десетки наши колеги в работоспособна възраст, но без работа и с тежки заболявания. Те също се нуждаят от подкрепа.

- ЛБПСС е единственото официално сдружение на писатели, творящи извън България. Нашата инициатива е и първи опит за колаборация между двете организации. Мислите ли, че съществува база за евентуално сътрудничество между ЛБПСС в САЩ и СБП в България?

Следя с интерес развитието на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. В САЩ живеят и работят и писатели, членове на СБП. Нашата организация е отворена за съвместна дейност.

Чрез издателство „Български писател” и изданията ни можем да осъществяваме съвместни инициативи,  да популяризираме творчеството на ваши членове в страната.

Живял съм дълго време в чужбина и знам колко силна и как непреодолима е отечествената привързаност на сънародниците ни, намиращи се далеч от България.

То остава винаги в сърцата им. Всъщност не е ли най-истинската България в нашите сърца?!