ВЕЛИКДЕНЧЕТО
Бати Деко по телефона ми разправя как е проходил. Хвърлил проходилки, патерици, вървял само с бастун. Не спираше да хвали грижите, които полагат снаха и син за оздравяването му. Нещо рядко срещано днес. Снаха да гледа свекър!…
Каквото и да сънува бати Деко, сбъдва се. Вижда в съня си какво ще се случи. Не е уж вярващ, чуди се на сънищата си, помни случаи от едно време, още от дете какво се е случвало. Лошо-хубаво - помни и разказва, ежедневно чете и по нещо.
Цял живот овце отглеждал, какво ли не е преживял! Образован като ветеринар, цял живот отдава грижи главно за овце. Помни до бройка колко са били в селата, колко в града, млечност, добив на вълна, добив на агнета.
Помни как по съседски пекли в най-голямата фурна общо агнетата за празника. Колели само рогати агнета, а на рогата им палели свещ и четели за здравето на стопаните, за успехите им през земеделската година. Болно животно никой не е колил… Радостта от боядисаните яйца… Чие яйце и било най-здраво при боренето… По време на текезесето давали агне на две къщи… Радост…
…Помня, бях купил агне от Гюджена - едно женско, шарено. Маха го, не го иска в стадото си. От шарени овце никой не изкупувал вълната, взимали само бяла. Агнето - стройно, с големи уши и дълга снага, а само как вършеше! И сега, заради цвета на вълната си, не ставаше за отглеждане, а само за колене на празника. А то по цвят и пълнота - заоблено като великденско яйце. Шарено, тъй и го кръстих - Великденчето. Взех го два дни преди празника.
Тати щеше да го коли, а то забило главичка под яслата, не става. Като го вдигнал, не може да върви. Криви главичка, стържи зъбчета. Кога видял - предното ляво колянце отекло, пълно с течност.
Че като ме грабна: докарал съм му нездраво агне за Великден, от болно не бива да се яде, води го веднага на лекар…
Нарамих го и при бати Деко - той първо да го види. Каза, че не е за него и ме прати на медовската ветеринарна лечебница. Там лекарката е жена, а мъжът й - агроном. Грабна го той, извика и прислугата да го държи.
Лекарката влезе в кабинета и се върна с пълна спринцовка. Заби я във вратлето му и накара прислугата да намаже колянцето с някакъв мехлем. На мен даде от него две тубички - да го мажа и утре пак да го докарам. В никакъв случай да не пробиваме събраната течност. Никога коляно не се пробива…
Така няколко пъти и агнето оздравя. Празникът мина с друго агне, а Великденчето остана живо и здраво.
Хвана ни меракът да се грижим за него. Стана овца и всяка година близнеше. А само какво мляко имаше! Черно виме, черни цицки, а млякото бяло, бяло. Пък и какво сирене ставаше! От Великденчето създадохме десетина овце, още носим чорапи от шарената им вълна, плетени дрехи, тъкани черги. Спомени…
А днеска всичко тревясало. Пръскаме, пръскаме, бръмчат машинки, есен горят треви, а няма овце. На кого направиха лошо?
…Бати Деко реди по телефона. Прядоволен съм от снахата - тъй ме гледа, тъй се грижи… Ама да ти кажа какво ми думаше дядо ти - единственото нещо без пари е тревата на овцете. А овцете днес ги няма… То вече има ли и хора…
Да ударим яйцата! Празник е!
